БВП на Франция ще се повиши с 0.35-0.45 процента през третото тримесечие спрямо постигнатите 0.3% през всеки от предишните три тримесечни периода благодарение на приходите от продадените билети за Олимпийските игри в Париж и правата за телевизионното излъчване на състезанията, посочва “Банк дьо Франс” в месечния си бюлетин. И допълва, че цялостното въздействие на Олимпиадата тепърва ще се оценява.
Проучване на 8500 компании, осъществено между 22 юли и 5 август също показва, че несигурността на френския бизнес, натрупана след изненадващите извънредни избори на президента Еманюел Макрон постепенно отстъпва. Все пак, тя остава по-висока в секторите на промишлеността и услугите отколкото е била преди разпускането на парламента на 9 юни.
“Все още е прекалено рано да оценим как тази несигурност ще повлияе на наемането на работници и на инвестиционните решения”, каза на 9 август на репортерите главният икономист на френската централна банка Оливие Гарние.
Изследването на нагласите на фирмените мениджъри е проведено след като извънредните избори създадоха “висящ парламент”, в който нито една от имащите депутати в него политическа сила не може да излъчи работещо мнозинство. По време на агресивната предизборна кампания инвеститорите очакваха партиите, обещаващи да отхвърлят ориентираните към бизнеса реформи на Макрон да поемат управлението.
Президентът тепърва ще трябва да назначи нов премиер, който да състави правителство. Макрон обяви, че ще изчака да приключат игрите и призова за компромис между отделните политически сили, за да се формира мнозинство.
В очакване на новите управляващи второто по големина стопанство на еврозоната е стабилно с по-силен от очаквания растеж през първото полугодие на 2024-а, помогнал за стабилизиране на перспективата за напрегнатите пулични финанси на страната.
Френската статистическа агенция INSEE пък обяви на 9 август, че безработицата с е понижила до 7.3% през второто тримесечие – под очакваните от икономисти 7.5 процента. Този резултат определено работи в полза на френския президент, който обеща да превърне “пълната заетост” в ключов приоритет на втория си мандат, който приключва през 2027 година.Освен това данните показват, че непопулярните му реформи на пазара на труда започват да дават резултати.
Оттук нататък обачеима сериозни съмнения, че Макрон ще продължи да диктува бъдещата икономическа политика на Франция. Новият народен фронт на социалистите, зелените и крайнолевите, който спечели най-много гласове на извънредния вот, обеща да отмени ключови закони, включително и решението на президента да повиши възрастта за пенсиониране.
Финансовият министър в оставка Брюно Льо Мер пък предупреди, че инерцията вреди на икономиката като възпрепятства инвестиционното планиране на дребните и средни фирми и възможностите на служебното правителство да коригира публичните финанси са ограничени.
От отчета на INSEE от 9 август става ясно, че младежката безработица във Франция остава над двойно по-висока от общата, въпреки че е спаднала с 0.4 процента. Други предварителни данни показват, че трудовите възнаграждения са се увеличили с 0.6% през второто тримесечие спрямо предишните три месеца на 2024 година.
