Съществуващите модерни логистични и индустриални площи за спекулативно отдаване под наем в София клас “А” и “В” са около 1 368 500 кв. м към средата на 2024 г., според данните в доклад на Colliers. Това представлява спад с 7500 кв. м спрямо края на миналата година. Това е в резултат от няколко фактора – предпочитанието на българските компании да изграждат сами сградния си фонд, липсата на нови проекти в активен строеж поради високата себестойност на строителство, както и прекласифициране на сгради от клас “B” в клас “C”, които попадат извън обхвата на статистиката на Colliers.
Модерните площи в активен строеж в София са почти 132 000 кв. м като над половината от тях са концентрирани в няколко сгради от един проект.
Нивото на търсене се запазва стабилно през първата половина на годината.
Разпределението по сектори е – 38% от обема се дължи на компании в сферата на логистиката и 3PL, следвани от производствения сектор (14%) и търговия и строителство (с по 12%). Останалите 24% са разпределени предимно в дистрибуция и фармация.
През първата половина на тази година делът на незаетите площи в София достигна рекордно ниско ниво – от около 3.5%, а усвоените са над 44 200 кв. метра. По-голямата част от този обем (74%) представлява ново търсене или експанзия, докато предоговаряния или удължавания на вече съществуващи договори са 14 процента. Останалите 12% са сгради, които са построени специално за конкретен наемател (built-to-suit).
Наемните нива остават непроменени
до средно 5.50 евро на кв.м на месец за складове клас “А” и около 4 евро за клас “В”. Те остават под натиск вследствие на стабилното търсене и липсата на качествени площи на пазара. Такса поддръжка е в диапазона между 0.8 и 1.5 евро на кв. м на месец.
Нормализацията на строителните цени размрази строителните намерения на инвеститорите и в резултат на това
към момента има повече площи в активен строеж.
Colliers прогнозира този тренд да продължи с нормален темп, като все повече нови проекти (или следващи фази на съществуващи такива) ще преминат от планиране към строителство.
Отраженията на ESG вълната се забелязват и в индустриалния сектор. Инвеститорите увеличават разходите си за зелени решения, които да подкрепят устойчивостта на проектите им. Фотоволтаичните инсталации са едно от главните изисквания на наемателите. Политиката на декарбонизация на ЕС би следвало да стимулира още повече собственици на сгради да инвестират в модернизация.
Обслужването на местни търговци от Румъния от тенденция се превръща в пазарна практика. Наличието на много повече качествени площи, доста по-ниските цени и относителната близост до пазара са основните фактори за това. Тази ситуация ще се запази в средносрочен план, докато българският пазар не се развие до степен, в която да бъде конкурентен.
Очаква се приемането на страната в Шенгенското пространство да постави България в по-добра позиция.
