Нашенски абсурд: отговорните институции за защита при бедствия са много, а опасността за хората расте?!
За кого би църковната камбана във Воден, когато в средата на юли бушуващите пламъци започнаха да поглъщат къщите на хората? Огънят унищожи 35 къщи и жителите на селото останаха бездомни. Трагедия, разиграла се на 368 км от столицата, удобно приютила огромен брой държавни чиновници, които са глухи за тревожния камбанен звън…
С риск да развалим блаженството им с досадни размисли, ще отбележим, че заглавието на романа си “За кого бие камбаната” Хемингуей е заел от “Богопосвещения по внезапни поводи и различните степени на моята болест” на английски поет-проповедник Джон Дън. “Никой човек не е остров изцяло за себе си; всеки човек е къс от континента, част от сушата. Ако морето отмие бучка пръст, Европа ще стане по-малка, както и ако отнесе някоя издадена канара или имението на твои приятели, или пък твоето собствено. Смъртта на всеки човек ме смалява, защото аз съм част от човешкия род. И затова никога не пращай да узнаят за кого бие камбаната;
тя бие за теб”,
пише в “Богопосвещенията” Дън. А сетне големият Хемингуей цитира думите от проповедите му в своя роман.
Жителите на Воден и до днес помнят звъна на камбаната – бронзовият глас на Господ, тази сетня надежда за спасение. В инак свръхтехнологичния 21 век, когато мравката е видима от Космоса, а виртуалната реалност е онова надмогване на несъвършенството на обречения на смърт човек, за което е мечтал Джон Дън..

Гласът на камбаната от Воден, този “внезапен повод” за богопосвещение, се чува и сега, но трябва да отворим сетивата си, за да го чуем. И за беда най-напред ще чуем
мълчанието на държавата.
Горката тя, онемяла търчи като обезумяла подир случващото се. Пожари и взривове разнасят на частици помпозността й, а отвъд очевидната й нефелност, като конници от апокалипсиса изникват, плашещо израстват оставали без отговор въпроси.
Най-важният е готова ли е държавата за реакция при подобни бедствия? Явно не, поне в степен да изпревари Божия глас на камбаната във Воден, благодарение на която жителите на селото с горчивина разбраха, че делото за спасяване на давещите се е дело на самите давещи се.
“Пресилено е да се каже, че е провал начинът, по който държавата се справи с пожарите на някои места, но действително не можаха да се справят както трябва”, заяви на всеослушание по този повод Атанас Кръстанов, един от малцината ни специалисти по природни и индустриални бедствия. Пред БНР той бе категоричен, че всяка година се повтарят абсолютно едни и същи неща. Грешките са системни, заяви той.

“За да има успех една превенция за даден вид природни бедствия, е необходимо да има ясна концепция за това какво трябва да се прави с хоризонт от 10-15 години. При нас всичко се прави на парче, в момента. Сега още един месец ще говорим за пожари. Виждате, че започват да стават наводнения, започва да се говори за наводнения, забравят се пожарите. След това ще има свлачища, не дай си Боже ще се случи земетресение. Тогава всички тези сили и средства, които са мобилизирани, едва ли ще могат да се справят в този пълен капацитет, който
би трябвало да има една национална служба”,
коментира Кръстанов.
Според специалиста, някои от превантивните дейности, каквито държавните институции би трябва да изпълняват, изискват мощна логистика. Например просеки срещу разпространяване на пожари. За направата им са необходими анализи на хипотези за възникване на пожари, тежка техника, подготвени кадри, ранно оповестяване, летателни апарати, обучени за такава дейност летци.
В момента в страната ни не съществува институция, която да се похвали, че е в състояние да извърши такава дейност. Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” (ГДПБЗН)не разполага с такава техника, няма хеликоптери за целта, нито пък обучени летци. По този повод ще припомним спора между президента Румен Радев и вътрешния министър Калин Стоянов къде желаните хеликоптери трябва да домуват – в армията и ВВС, или във вътрешния двор на МВР. Министерството няма експертиза и кадрови капацитет за летателни задачи, с право отбеляза главнокомандващият. Да не говорим за поддръжка, летателен опит, площадки за излитане, стоянки за домуване…
Според действащия Закон за защита при бедствия отговорност имат общините, кметовете, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на околната среда и водите, МВР. Разхвърлянето на отговорности между толкова институции обаче означава само едно – чиновническо безхаберие, липса на координация и в крайна сметка безотговорност.
“Докато не се направи една единна европейска
съвременна държавна агенция за гражданска защита,
където да се концентрира цялото управление на единната спасителна система, на превантивната дейност и т.н., ще си говорим всяка година за това какво е трябвало да се направи. Без държавна агенция, няма да може да се справи държавата с нито едно природно бедствие”, категоричен е експертът Кръстанов.
Илюстрация за действащата безотговорност е скандалът около системата BG-ALERT при кризисни ситуации. Никой така и не разбра, включително и жителите на село Гара Елин Пелин, задействала ли се е тя при взривовете в складовете за пиротехника, или не. И понеже там си нямат камбана като във Воден,
се въртяха като безглави и току подпитваха пристигащите от столицата държавни величия трябва ли да се евакуират или не.

Оказва се, че система има, ама не функционира, защото нямало желаещи да се обучат за дейността й кметове. Курсовете щели да се провеждат в ГДПБЗН, ама кметовете трябва да преценят дали желаят да използват системата като инструмент или не. Задължителното въвеждане на обучение може би няма да бъде най-удачният вариант, правилно отбеляза по този повод шефът на ГДПБЗН комисар Александър Джартов.

Август вече попремина, температурите растат, тревата и ниската растителност е като барут, не дай си Боже, пламнат повсеместно стърнища и гори. Тогава какво ще правят кметовете – камбани ли да бият, мегафони ли да купуват, за да известяват хората?!
Стана известно, че досега
само 40 кметове на населени места
са изявили желание да се обучат сами да активират системата BG-ALERT. Сами, защото цар далеко, Бог високо, а в закона пише, че те имат отговорност.
Дали обаче навсякъде има клетки на мобилните оператори, които да пренесат сигнала за бедствие до най-затънтените краища на милата ни родина? Защото такава е практиката в развитите европейски държави – хората получават предупреждение за опасност по мобилните си телефони. Ето че сред отговорните институции се нареждат и Министерство на транспорта и съобщенията и Комисията за регулиране на съобщенията.
Очевидно бройката на безотговорниците нараства. А с това и директната опасност за хората.
.