Глобалното затопляне, свързано с изменението на климата, до края на века ще доведе до намаляване на рибните запаси и биомасата на световните океани с 10% до 40%, в зависимост от региона и бъдещия сценарий на повишаване на температурите. Това се съдържа в последния, най-изчерпателен доклад „Рискове от изменението на климата за морските екосистеми и рибарството: прогнози до 2100 г.“, изготвен от специализиран отдел на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО).
Таруб Бахри, един от авторите на доклада, отбелязва, че за първи път е събрана и анализирана широка гама от данни, което е позволило да се направи глобална прогноза. „Сравнихме, анализирахме и събрахме данни от различни модели и системи за наблюдение, което ни позволи да постигнем най-точни резултати и прогнози, които се потвърждават от различни модели“, посочва тя. Бахри обяснява, че са правени прогнози за различни държави и зони и по по-оптимистични и по-малко оптимистични сценарии до средата на настоящия век и към края му.
При нисковъглероден сценарий, който би задържал глобалното затопляне до 1.5 до 2 градуса по Целзий, спадът на рибните запаси се очаква да бъде 10% или по-малко в 178 страни до края на века. При по-малко оптимистичен сценарий с високи емисии, който би довел до глобално затопляне с 3-4 градуса по Целзий, се очаква спадът да бъде до 30% в повече от 48 страни до края на века.
„В ситуацията с рибните запаси всичко зависи много от контекста, от конкретната страна и нейната зависимост от рибарството
по отношение на продоволствената сигурност. Световната ситуация варира. Има региони, в които спадът на запасите е огромен, другаде е обратното, почти незабележимо. Тези 10% е среден показател за света, но ние направихме тази работа, за да разработим препоръки за всеки регион поотделно“, обяснява експертът.
Сред страните производителки на риба, изложени на риск от най-голям спад на запасите, FAO идентифицира Китай (над 30% при негативен сценарий), Индия, Индонезия, Перу – с до 37 процента. В тази група влизат още Русия и САЩ. Въпреки това, според Бахри,
загубите могат да бъдат компенсирани
и нейният отдел разработва подходящи препоръки. „Трябва да вземем предвид, че сега една трета от уловената и преработена риба се губи поради незадоволително съхранение и нерационална преработка. ФАО дава препоръки за по-рационално използване и потребление, което може да компенсира намаляването на естествените запаси“, коментира Бахри.
Възобновяем ресурс
Бахри вижда чашата като наполовина пълна, а не наполовина празна, тъй като рибните ресурси са възобновяеми и следователно както запасите, така и биоразнообразието могат да се поддържат с определени модели на аквакултура. „Нашата задача е да помогнем на страните да преодолеят последиците от екологичните събития от икономическа гледна точка и да се адаптират към нови модели“, добавя тя.
Въпреки обективния факт на повишаване на морското равнище поради глобалното затопляне, и следователно увеличаване на площта на местообитанията на рибите, това не допринася за растежа на биомасата и рибните запаси.
„Всичко се основава на биовериги и хранителни (трофични) вериги.
Тоест, поради повишаването на температурата на световния океан, планктонът и малките организми, които се хранят с малки риби, измират, а след това се получава верижна реакция”, обяснява експертът. Освен това възниква известен екологичен дисбаланс, когато индивидите се преместят в обикновено нехарактерно за тях местообитание, където не намират хищници и се разпространяват с по-бързи темпове.
В Италия, например, това се случи с така наречените сини раци, които дойдоха на италианските брегове от други традиционни местообитания. Бързото им разпространение в Средиземно море застраши популациите на редица видове, тъй като раците се хранят с техните малки и яйца.
