Няма определена територия на България, на която да бъде изградено хранилище за дълбочинно геоложко съхранение на отработено ядрено гориво, обяви служебният енергиен министър Владимир Малинов по време на парламентарния контрол днес (16 август).
Както и по време на изслушването му в пленарната зала в началото на днешното заседание, той повтори, че питащите го депутати – конкретно за Враца, за монтанското село Сумер и за Странджа, могат да успокоят избирателите си от тези райони, че
няма конкретна територия, където да бъде изградено подобно депо.
Няма и определена технологията, по която въпросното хранилище ще бъде изградено. Министърът посочи, че това е дълъг процес, който ще бъде съобразен с потенциалните отражения върху екологията и едва тогава въпросното технологично решение ще бъде предмет на екологична оценка.
Съгласно Националната стратегия за управление на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци това е предвидено да се случи в периода до 2033 година, уточни Малинов.
Той обърна внимание, че
въпросната стратегия е била разработена през 2022 г.,
а след това е проведено обществено обсъждане – не само сред българската общественост, но и със съседните ни държави.
През юли 2024 г. документът е получил положителна оценка от министъра на околната среда и водите и в момента Министерството на енергетиката обобщава различните становища. Тук министърът поясни, че в действителност такива няма – поне от страна на граждани, граждански организации, институции и заинтересовани страни. Ето защо той предвижда, че е напълно възможно наследникът му да представи Стратегията на Министерския съвет за последващи действия.
Борис Аладжов от “Възраждане” попита министър Малинов дали би поел ангажимент, че, когато в даден момент бъде определено мястото на хранилището,
това няма да е районът на Странджа планина.
Малинов му отговори, че от чисто геоложка гледна точка това, което е установено от един доклад на БАН от 2011 г., който бе споменат и от депутатите по време на питанията им, е, че Северна България е най-подходящият потенциален район за изграждане на хранилище за дълбочинно геоложко съхранение на отработено ядрено гориво.
Министърът бе категоричен, крайното решение ще бъде взето, след приключване на всички необходими дейности, които, по думите му, са многобройни, и след като се отчете и общественото мнение.
Аладжов обърна внимание на министъра, че в стратегията са записани два варианта – освен опцията с дълбокото геоложко погребване на радиоактивни отпадъци, съществува и възможност те да бъдат преработвани в други държави, които разполагат с потенциала да извличат от отработеното гориво
компоненти за повторно използване в реакторни инсталации.
Той посъветва министъра и екипа му добре да помислят върху втората възможност, защото, независимо коя област от България бъде избрана, местното население ще бъде недоволно и решението ще срещне яростен отпор.
Министър Малинов потвърди, че наистина съгласно действащото европейско законодателство има подобна възможност – след сключване на двустранни споразумения между държави членки. Във връзка той обяви, че енергийното министерство провежда активна политика за проследяване на процеса на развитието на подобни хранилища на териториите на други държави, като екипът му разполага с информация, че
Финландия, Швеция, Франция и Швейцария имат планове
да изграждат подобни обектни. До този момент обаче те не разполагат с такива депа.
Първата държава, която би имала готовност да поеме отработено ядрено гориво и да го съхранява, е Финландия, уточни още министърът. Той обаче бе категоричен, че възможностите продължават да се проучват и преди да се вземе каквото и да било решение за двустранно споразумение, ще се направи анализ доколко то е икономически целесъобразно.