Турция, която иска да разшири влиянието си в Африка и да засили енергийната си сисигурност, ще изпрати през септември 86-метровия плавателен съд Oruc Reis (“Орук Рейс”) да проучи офшорните петролни находища, принадлежащи на Сомалия. Планът, който е потвърден от директора на сомалийското министерство на петрола Мохамед Хаши, би могъл да помогне за диверсифициране на доставките на суров петрл на южната ни съседка и е част от настойчивото желание на Анкара да засили връзките в региона, който ухажват Китай, Русия, държавите от Персийския залив и Западът.
Привличащата с богатството на залежи от ценни минерали и с нанарастващото население, което може да стане източник на нова вълна на икономически растеж, африканската цел е много значима за турската страна, която помпа мускули на международната сцена.
“Африка е интересна за Турция, защото тя е място, където може да експериментира с новите си инструменти за активна външна политика и приоритети”, коментира Бату Чошкун – сътрудник на независимия либийския институт за държавна политика и център за изследвания Sadek. И допълва, че “от една страна е меката сила, като помощ, образование и центрове за изучаване на турски език, а от друга – търговията и икономическите отношения”.
Турското присъствие е най-видно в Сомалия, където Анкара е разположила най-голямата си задгранична военна база, а турски компании управляват пристанището и летището на столицата. Турската фирма за дронове, ръководена от зетя на турския президент Реджеп Ердоан – Селчук Байрактар, е снабдил Сомалия с необявен брой модели TB2, които подсилват сомалийската офанзива срещу ислямската групировка ал-Шабаб.
Преди месеци пък турският парламент одобри предложение на Ердоган за изпращане на военна сила в сомалийски води заради ръста на пиратските набези, произтичащ от несигурността в Червено море, свързана с подкрепяните от Иран бунтовници хуси.
“За Турция Сомалия е гео-стратегическа локация за увеличаване на влиянието в Африканския рог и принадлежащите водни площи на Индийски океан”, посочва Омар Махмуд – старши анализатор за Източна Африка в Международния кризисен център. “Ангажирането със Сомалия е едновременно тест и стъпало напред за цялостната турска стратегия за задълбочаване на дипломатическите и търговските връзки и сищурността на Африканския континент”.
Откакто гладът през 2011-а умори част от населението на Сомалия, Турция помага нерекъснато на потъналата в бедност страна – синоним на конфликти и страдания от избухването на продължаващата десетилетия гражданска война, избухнала през 1991-а. Днес млади сомалийци могат да учат в поддържани от държавата турски училища, управлявани от фондация “Маариф” в Харгейса и Могадишу. Помощта през последните десет години се оцнява на над 1 млрд. щ. долара, според турското Министерство на външните работи, като най-различни потребителски стоки – от лекарства до облекло, са в изобилие в цялата столица на афринаскта адържава.
“Връзката ни с Турция се корени в столетията на споделена ислямска култура, а турската помощ е преобразяваща”, споделя Мохамед Осман – 18-годишен ученик в учебното заведение на фондация “Маариф” в Могадишу. Навремето сградата е била подслон за принудително разселени хора, а в момента превърната в модерни, снабдени с компютри класни стаи.
Министърът на отбраната на Сомалия Абдулкадир Мохамед Нур говори перфектен турски език и се е дипломирал в университет в Анкара. От 1992-а насам над хиляда сомалийски студенти са се обучавали в турски университети, а визите, ограничаващи сомалийците да посещават Турция, са сведени до минимум в сравнение с други африкански държави.
Турският пробив в Сомалия е част от по-широка политика за Африка. Турският износ за континента е бил в размер на 28.6 млрд. щ. долара през 2023-а – спад спрямо 30.6 млрд. долара през 2022-а, по данни на агенция “Блумбърг”, като лъвският пай е отишъл в Египет, Мароко, Южна Африка и Нигерия.
Сделките на Анкара с африканските нации обаче все по-често съчетават сътрудничеството в области като сигурността и отбраната с минния и енергийния сектор. През тази година делегация, водена от турския министър на външните работи Хакан Фидан посети столицата на Нигер – Ниамей, и подписа множество договори след като правителството на военните изгони френските войски и разпореди на Вашингтон да затвори военната си база. Нигер е седмият по големина производител на уран в света. Турската минна компания MTA вече търси злато в страната, а през последните три месеца преговаря с Алжир, Кот д’Ивоар и Зимбабве.
Анкара е подписала подобни споразумения и с Алжир, където държавната енергийна компания “Търкиш петролиъм” обяви, че търси суров петрол и природен газ. “Афро Тюрк” пък олага усилия да навлезе на златния пазар на Буркина Фасо, а Турските авиолинии в момента обслуват поети до някои от най-отдалечените ъгли на Черния континент.
Дронове TB2 на “Байкар” са били продадени на поне 11 африкански държави, по данни на дастската организация PAX, която насърчава мирните общности.
Сред другите субекти на влияние е SADAT – частен турски военен контрагент, изпратил сирийски персонал в района Сахел в подкрепа на военната хунта в Нигер, по информация на Сирийската служба за човешки права. Главният изпълнителен директор на компанията Мелих Танриверди обаче признава, че иска да прави бизнес в Африка, но отхвърля всякакви твърдения за присъстви в Нигер.
Тези маневри се улесняват от централизираният стил на управление на Ердоган, по оценка на анализатори, които отбелязват липсата на контрол върху износа на турска военна продукция.
Желанието на Турция за влияние в Африка, и особено в Сомалия, крие и рискове. В момента Сомалия е в конфликт с Етиопия – друг верен турски партньор – заради решението на Адис Абба да признае независимостта на отделилата се като самостоятелна държава Сомалиленд в замяна на изграждане на военна база и достъп до пристанището на град Бербера. Анкара пък е посредник в разговорите между двете враждуващи страни за начина, по който да разрешат спора – ключова цел на външната поитика на южната ни съседка, която иска да започне да проучва петролните резерви на региона. Медиацията беше определена като вмешателство от Сомалиленд на 13 август.
“Най-изгодният сценарий за Турция е да се стигне до споразумение с активната роля на Анкара като посредник и страната да циментира ролята си на политическия фронт на Източна Африка”, коментира Чошкун. И допълва, че “Турция не иска сблъсъци точно когато започва да проучва въглеводороди”.
Ако помогне за сделка между двете страни и получи достъп до черното злато, което се намира на морското дъно до бреговете на Сомалия, успехът би бил огромен. Турция отдавна иска да намали замисимостта си от вноса на енергия от Русия и Иран и увеличава импорта от Съединените щати, Алжир, Египет и Азербайджан. Петролните проучвания на офшорните сомалийски находища и на други места ще помогнат на стратегията за диверсификация, ще дадат възходящ тласък на турския енергиен бизнес и ще разширят регионалното присъствие на турските компании.
