Германия няма да удовлетворява нови молби за подпомагане на Украйна, защото правителството иска да ограничи разходите, съобщава немският вестник “Франкфуртер алгемайне” (FAZ) като се позовава на правителствени документи и имейли, както и на неидентифицирани официални представители. В репортаж на 17 август медията посочва, че съществуващите програми като цяло ще продължат да действат, но допълнителни заявления за военна помощ няма да бъдат одобрявани.
Мярката е в отговор на искане на германския канцлер Олаф Шолц и след като финансовият министър Кристиан Линднер е информирал на 5 август с официално писма министерството на отбраната.
Управляващата коалиция в Берлин е затънала от месеци в препирни след като съдебно разпореждане отхвърли като незаконно финансиране за милиарди евро, налагайки бюджетни съкращения в министерствата. Трите партии от кабинета на Шолц най-накрая подписаха на 16 август финалната версия на разходната програма на страната за идната година.
Линднер, който е шеф на фискалните ястреби от партията на Свободните демократи, настояваше да се възстанови заложения в конституцията лимит на кредитите, известен като “дългова спирачка”, който беше отменен временно, за да бъде подпомогнат процеса на справяне с последствията от пандемията и последвалата енергийна криза след нахлуването на Русия в Украйна. А това, в условията на буксуващ икономически растеж на Германия, означава по-малко пари за харчене.
В писмото си до отбранителното ведомство Линднер е омаловажил въздействието на решението като е посочил, че средствата биха могли да се набавят от замразените активи на “Банк России”. Засега обаче все още не е ясно как тези източници могат да се използват заради продължаващите правни въпроси, съобщава “Франкфуртер алгемайне”.
Съгласно сегашните планове на Берлин, германската военна помощ за Украйна – най-високата след тази на Съединените щати, по данни на Института за световна икономика в Кил – трябва да се намали почти наполовина през идната година и след това да се редуцира до по-малко от една десета от сегашния размер през 2027-а твърдят репортерите на вестника.
Междувременно, подписаният на 16 август след дълги спорове проекто-бюджет за 2025-а потегля към парламента за обсъждане и одобрение от законодателите. Министър Линднер нееднократно поставяше под въпрос някои от мерките като потенциално нарушаващи конституционно регламентираните кредитни правила на Германия. Сред тях са планираните заеми за операторите на държавната железница и на магистралита и пренасочването на средствата, предназначени преди това за овладяването на скока на енергийните разходи.
Това означава, че социалдемократът Шолц, Линднер и министърът на икономиката Роберт Хабек от Партията на зелените, който е и вице-канцлер, трябва да намерят начин да запушат бюджетната дупка от около 5 млрд. евро.
В проекта за бюджет за 2025-а е заложен дефицит от близо 12 млрд. евро, посочва Линднер, като обяснява, че правителството разчита той да се свие след обновяване на прогнозата за икономически растеж. Министърът очаква също да получи и около 9 млрд. евро от по-ниските от очакваните тегления от заделените настрана средства.
В оригиналния проекто-бюджет са включени нови заеми за 44 млрд. евро през 2025-а. Говорителят на Шолц – Щефан Хебестрайт – отбелязва, че те могат да се увеличат със 7.5 млрд. евро – до 51.5 млрд. евро, което все още е в рамките на конституционния таван.
Бюджетното споразумение слага край, поне засега, публичните дрязги между трите управляващи партии, повдигнали въпроси за способността им да управляват страната. Сондажи на обществените нагласи показват, че и трите политически сили от коалицията на Шолц имат драстичен спад на доверието сред избиралите, като основната опозициционна партия на консерваторите и крайно дясната “Алтернатива за Германия” са, съответно на първо и на второ място, преди следващите редовни избори през есента на 2025 година.
Линднер раздразни част от коалиционните си партньори с настояването да се възстанови заложения в конституцията кредитен таван. Критиците на механизма, въведен след глобалната финансова криза от 2008-а, твърдят, че той не позволява на страната да използва стотици милиарди евро, които са крайно необходими за справяне с предизвикателствата на новото време, като прехода към по-чиста енергия, увеличението на разходите за отбрана и застаряващото население.
Бюджетът трябва да получи благословията на на двете камари на парламента – Бундестага и Бундесрата (където са представени 16-е германски провинции), до края на годината.
