След пет дни – на 26 август (понеделник), отново без квота за граждани и фирми, БНБ ще проведе аукцион за продажба на държавни ценни книжа (ДКЦ) за 200 млн. лева. Става дума за лихвоносни съкровищни облигации. Книжата са със срочност шест години от отворен тип с фиксиран лихвен процент от 3.25% от емисия BG 20 400 24 213/15.05.2024 година. Падежът на емисията е 15 май 2030 г., а съобщението е публикувано в сайта на Централната банка. Това ще бъде осмият аукцион за държавни ценни книжа, който БНБ организира от началото на годината (т.е. веднъж месечно). И все без допускане на граждани…
Инвестиционни посредници обаче вече предлагат шанс и за гражданите. Става дума за „Спестовна сметка с български държавни ценни книжа” на Expatcapital, която предлага добра доходност с истинска гаранция за парите ви от държавата, а не от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ).
Какви са предимствата на подобна схема?
На първо място рискът. При депозит в банка той е нисък, но
при инвестиция в ДЦК е още по-нисък.
Това е така, защото кредитният рейтинг на България е BBB, т.е. е по-висок от рейтинга на която и да е българска банка.
По отношение на нетната годишна доходност след такси и разходи, офертите на четирите най-големи български банки за едногодишен депозит в евро са между 0.0% и 0.5% (0.00%, 0.05%, 0.05% и 0.50 процента). Посочената доходност е НЕТО, т.е. след приспадане на всички такси и разходи за клиента.
Доходностите на сметката с държавни облигации и на банковите депозити в западноевропейски банки варира спрямо времевия хоризонт – депозитите са с падежи 3, 6, 9 и 12 месеца, а облигациите – с падежи от 2 до 10 години. По-дългосрочният хоризонт осигурява по-висока доходност. Прости сметки показват, че
депозитът в момента гарантира доходност около 0%,
докато инвестицията в ДЦК има доходност между 3.0% и 3.4 на сто.
Лимитът на гаранцията при депозита е до 100 000 евро за определени клиенти, докато при ДЦК няма горна граница.
Достъпът до депозити в големи западноевропейски банки става чрез инвестиционна сметка при “Експат Асет Мениджмънт”. Тъй като тези депозити са със специални преференциални условия за институционални инвеститори (по-високи лихви),
за тях не важи паневропейската гаранция от 100 000 евро.
При държавните облигации държавата дължи директно на клиента цялата сума, независимо от нейния размер. Гаранцията до 100 000 евро от ФГВБ за български банкови депозити не важи за всички клиенти (според условията на закона).
Българските банкови депозити са гарантирани от ФГВБ, който не е бюджетна структура. При фалита на КТБ този фонд нямаше средства да изплати гарантираните суми и държавата му даде заем от 3.5 милиарда лева, от които около 1.5 милиарда все още не са върнати.
При хипотеза на нови банкови фалити,
ФГВБ няма да има средства да изплати гарантираните влогове
и тогава… възможните опции са само две: или държавата дава на Фонда нов заем (политическо несигурно решение), или плащанията се разсрочат за много дълъг период. В подобна ситуация, в Кипър въпросното разсрочване бе “разпростряно” между… 15 и 20 години. Докато при държавните облигации държавата е насрещна страна и рискове от неплащане, независимо от размера на инвестицията, няма.
Не е за подценяване и
възможността за предсрочно прекратяване, изтегляне.
При продажба на облигации клиентът (или инвестиционният фонд) получава натрупаната до момента на продажбата купонна лихва в допълнение към цената. Така не се губи доходност при прекратяване на инвестицията. При банкови депозити клиентът губи натрупаната лихва до предсрочното прекратяване.
От друга страна, банковите депозити не могат да се прекратяват “частично”. При нужда от теглене на част от сумата се прекратява целият депозит и се губи натрупаната до момента доходност. Докато облигациите могат да се продават по всяко време като отделни бройки, за да се получи необходимата сума в зависимост от номинала им.
По отношение на възможността за капиталова печалба, при благоприятни пазарни условия
има възможност да се увеличи цената на облигациите,
но има риск и от понижение при продажба преди падеж. Този потенциал при депозитите липсва.
Има пълно сходство по отношение на данъчното облагане на доходността. Доходите от банкови депозити, от облигации на емитенти в ЕС и от договорни фондове не се облагат в България към момента.
При банковите депозити, насрещната страна е търговската банка извън гаранцията от 100 000 евро на ФГВБ (ако клиентът се квалифицира за гаранционна схема изобщо).
При държавните облигации насрещната страна е държавата.
При Договорен фонд “Експат Евро Ликвидност” рискът е на диверсифициран портфейл (над 20 позиции) от краткосрочни (с падеж до 12 месеца) еврови облигации с инвестиционен рейтинг по-висок от този на България.
