Северна България ще е най-застрашена от наводнения. Това сочат прогнози на Междуправителствения панел за климатичните промени към ООН, обяви проф. Емил Гачев от Института за изследване на климата, атмосферата и водите при Българската академия на науките. Той обяви тези прогнози в рамките на онлайн събитие, организирано от “Климатека” на тема “Бурите на утрешния ден: Каква е връзката на наводненията с климатичните промени?”
По данни на „Климатека“ в периода 2010-2020 г. в България са регистрирани 3533 наводнения. Те са второто най-често природно бедствие у нас след пожарите.
Гачев уточни пред БНР, че прогнозите за наводненията в Северна България са на база два сценария за увеличение на средните температури – веднъж с 3.9 градуса и втори път – с 2.5 градуса до 2100 година.
Гачев добави, че при взимането на мерки с цел предотвратяването на наводненията, трябва да се има предвид, че независимо коя част от България е най-засегната от климатичните промени, финансовите загуби се плащат от всички.
Гачев уточни, че макар и да се очаква, че Северна България ще е най-застрашена от наводнения, като цяло прогнозите са, че до края на века валежите ще намалеят. Ето защо все още всичко зависи от това по кой сценарий ще се развие ситуацията с повишаването на температурите.
Това, което може да се каже със сигурност, е, че има тенденция по-интензивните валежи, които могат да причинят наводнения, да започват в края на август или в началото на септември и да продължат до ноември. Експертът добави, че в настоящия период най-рисков по отношение на наводненията е районът на Южното Черноморие. Той припомни бедствието в Царево през 2023 г., когато валежите продължиха над 10 часа. Тогава сумарно на един квадратен метър се изляха около 250-300 литра.
Гачев обясни и причината за интензивните валежи – през последните години морската вода на Средиземно море се задържа анормално топла, докато температурата на земята започва да се охлажда. При това положение следва голямо изпарение и то зарежда въздуха с изключително голяма влага, която се излива в огромни количества.
Тъй като учените разполагат с обяснение за този тип валежи и този тип явления се характеризират с определена закономерност и регулярност, то Гачев подчерта, че щетите от тях могат да се ограничат, стига да се помисли за превенция. Това, което трябва да се направи, е на първо място деретата да се изчистят, а горната част на водосборите, ако са обезлесени, отново да се засадят с гори.
Освен това Гачев призова да се правят редовни тренировки за реакция при извънредни ситуации, включително като се отстранят всички проблеми със системата за ранно предупреждение с известяване за наводнения.
