Хърватия, която наскоро се присъедини към еврозоната, има и опит с въвеждането на така наречените мултифондове при пенсионното осигуряване. От нея Владимир Нечев – главен изпълнителен директор на ПОК “ДСК – Родина” АД и член на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване смята, че може да се почерпи опит за въвеждането на тези мултифондове у нас.
Промените тепърва ще се обсъждат, но в ефира на БНР Нечев подчерта, че те ще са изцяло в полза на осигурените лица. В момента всички средства по партидите на осигурените лица се управляват по един и същи начин в съответните фондове, заяви Нечев. Той имаше предвид, че не се прави разлика дали това са партиди на лица, които тепърва навлизат на пазара на труда и имат дълъг инвестиционен хоризонт пред себе си, или са лица, които съвсем скоро ще навършат пенсионна възраст. Нечев уточни, че има строги инвестиционни лимити в какво могат да инвестират пенсионните дружества. Предвиждат се три типа подфондове – динамичен, балансиран и консервативен тип.
Каква е ситуацията към момента?
Активите на частните пенсионни фондове са достигнали 24.5 милиарда лева за първото полугодие на 2024 г. според данните на Комисията за финансов надзор. Те нарастват с над 16% в сравнение със същия период през 2023 година. Общо осигурените в четирите вида пенсионни фондове са малко над 5 милиона души, като се увеличават с около 70 000 души спрямо юни 2023 година.
Най-голям дял от осигурените (над 80%) е концентриран в най-масовите – универсални пенсионни фондове. В тях задължително се осигуряват родените след 31 декември 1959 година. Осигурените в доброволните фондове са малко над 12%, а в професионалните пенсионни фондове – 6.5 процента. В четвъртата група, в която делът е най-малък, представлява осигурените в доброволните пенсионни фондове по професионални схеми – те са под половин процент.
Постъпленията от осигурителни вноски в пенсионните фондове през първото полугодие на 2024 г. са почти 1.5 млрд. лева.
По отношение на доходността – последните статистики на 2-годишна база от средата на 2022 г. до средата на 2024 г. показват, че в универсалните пенсионни фондове тя е 4.85%; в професионалните – 4.74% и за доброволните – 5.50 процента. По думите на Нечев спадове винаги е имало, но инвестициите успяват някак-си с времето да се възстановят и това е в интерес на осигурените лица.
Той уточни, че през всичките повече от 20 години, откакто се правят вноските в универсалните пенсионни фондове, е имало години, в които те се на правени в пълния си размер, какъвто е в момента и е 5 процента. От 2002 г. вноската започнала да нараства. Първоначално била 2%, като през 2017 г. трябвало да бъде вдигната на 7%, но това не се случило поради различни причини, като например увеличаването на данъчната тежест.
Не на последно място Нечев обърна внимание, че размерът на партидите е функция на осигуровките. Към днешна дата средният размер на партидата за лицата, които са имали поне по една вноска през последните 12 месеца, е малко над 7000 лева.
Може да се направят изводи от Фонда за разсрочени плащания от това, което се изплаща като месечно плащане. Там натрупванията, в голямата си степен, са от порядъка на 5 000 – 6 000 лева, което определя този нисък размер на месечното плащане.
Нечев уточни и че има определени условия кога дадено лице, което е навършило пенсионна възраст, може да си получи парите накуп или чрез насрочено плащане. Това зависи от възрастта му при подписване на договора за пенсия. Има значение дали става въпрос за мъже или жени. От август месец 2024 г. вече и мъжете от набор 1960 г. получиха право на пенсионни плащания от частните пенсионни фондове. При преглед на данните на Комисията за финансов надзор се вижда, че средният размер на месечното плащане от фондовете при разсроченото плащане е 457 лева, което е много близо до минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Затова хората предпочитат максимално бързо да изтеглят полагаемите им се средства. Като 70% или 12 800 души от общо малко над 18 000 души получават разсрочени плащания в период едва от 12 месеца.
Към момента необходимата сума за получаване на пожизнена пенсия като натрупване по партидата е около 17 000 лева за жените и около 16 000 лева за мъжете. Под тази стойност по партидата лицата минават към фондовете за разсрочено плащане, а над тази сума вече е задължително получаването на пожизнена пенсия.
По отношение на оценката на ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие) за пенсионния модел в България, Нечев посочи, че тя е положителна. Те са оценили, че имаме правилен подход с така наречения втори стълб, който е като допълнение на държавното обществено осигуряване. Той в дългосрочен план тряба да осигури заместващ доход от 70 процента , докато в момента е само 10 процента, което е обяснимо, тъй като все още периодът, в който се осигуряваме, е непълен.
По отношение на бъдещи промени Нечев призна, че са разговаряли и са водили дискусии с Комисията за финансов надзор, която контролира дейността на пенионните фондове. Освен това и на база на предварителните разговори на мисията на ОИСР те са се уговорили, че моделът все още предстои да се калибрира, фините настройки и детайлите все още не са готови, но най-важното те го имат – и това е концептуалната рамка как трябва да изглежда системата.
