Официални представители на Европейския съюз (ЕС) от Брюксел проучват начини за преоформяне на облигации от пандемичната ера за стотици милиарди евро, за да предотвратят претоварването на общия бюджет на общността от разходи за изплащането им. Подобен акт, посочен като опция от бившия премиер на Италия – Марио Драги, ще преоформи дългове за 350 млрд. евро от времето на КОВИД-19, тръдят лица, запознати с въпроса. Обсъжданията са на ранен етап и са за намирането на решение, което би преодоляло категоричното несъгласие на столици като Берлин и значителни правни ограничения, както и да спечели инвеститорите.
Брюксел се опасява, че разходите за погасяване на задълженията на пандемичния Фонд за възстановяване, ако не бъдат взети предвид, могат да отслабят потребителските възможности на ЕС. В обстоен анализ, публикуван в началото на тази седмица, Драги предупреждава, че задаващите се погасителни разходи и нежеланието на страните членки на блока да дадат правомощия на Брюксел да увеличи приходите или да намери повече пари, ще изправи общността пред изтощителна бюджетна криза. Очертаващият се спазъм вече е значим фактор за Европейската комисия, която подготвя предложенията за следващия дългосрочен бюджет на общността и от който трябва да се направят безброй плащания за периода 2028-2034 година.
Членове на ЕК са пресметнали, че от 2028-а нататък общността ще трябва да погасява главници и лихви за 30 млрд. евро годишно – сума, отговаряща на около една шеста от сегашните годишни разходи на блока. Драги, който представя на 400 страници анализа си за бъдещето на блока, лансира в него идеята за удължаване на срочността на дълга от пандемичния период като вариант за по-голям финансов ресурс за запълване на част от инвестиционната дупка от около 800 млрд. евро на година.
“Страните членки биха могли да предвидят увеличение на средствата на разположение на комисията чрез отсрочване на погасяването на облигациите от NextGenerationEU”, пише бившият шеф на Европейската централна банка.
Тази опция се смята за благоприятна от някои официални представители на ЕС, но изисква политическата подкрепа на всичките 27 страни членки на блока, които гарантираха пандемичните заеми с презумцията, че те ще са еднократни и с ограничен времеви диапазон. Официален представител на Брюксел е убеден, че “Германия няма да се съгласи на подобен акт … и той няма шанс да успее”. Той допълва, че преоформянето на задълженията ще увеличи лихвените разходи и ще повдигне въпроси за надеждността на ЕС като емитент.
Програмата NextGenerationEU е пакет от стимули за 806.9 млрд. евро, целящ да трансформира Европа след края на пандемията. Страните от ЕС са изтеглили досега от нея заеми за грубо 94.6 млрд. евро, които са задължени да изплащат от 2031-а нататък. Други около 171 млрд. евро са разпределени от ЕК под формата на безвъзмездни средства – сума, която може да нарасне до 357 млрд. евро. Заемите за това финансиране трябва да се погасят директно от бюджета на ЕС между 2028-а и 2058-а. Брюксел би могъл да емитира облигации, за да рефинансира дълга, който покрива безвъзмездните помощи по NextGenerationEU. Всички дългове обаче трябва да се погасят до 2058 година.
Говорител на ЕК коментира, че профилът на погасителния план може да бъде решен по време на преговорите за дългосрочния бюджет на блока. Значителните промени в условията на кредитната програма обаче изискват единодушната подкрепа на всичките страни членки и, което е сериозна пречка – благословията на Конституционния съд на Германия, който навремето реши, че Фондът за възстановяване не нарушава договорите на ЕС, защото е еднократен и ограничен във времето инструмент. Това означава, че обикновеното разсрочване на дълга по NextGenerationEU ще бъде в противоречие на конституционния ред в Германия, защото вече няма да е изключение.
Възможното решение е да се включи създаването на нов инструмент, който да позволи размера на дълга на ЕС да се поддържа поне постоянан”, предлага сътрудник на институт “Брюгел”. Създаването на възможност за предоговаряне на дълга би помогнало за засилване на привлекателността на облигациите на блока като клас активи, защото досега инвеститорите се въздържат да влагат пари в него поради факта, че програмата на ЕС е с ограничен времеви период.
“Ако тази програма стане постоянан емитент, това ще премахне някои главоболия, свързани с нейните връзки с инвеститорите, но в крайна сметка това е политическо решение”, коментира “Ситибанк”.
