Европейската централна банка (ЕЦБ) понижи на 12 септември лихвените проценти на еврозоната за втори път през тази година след като инфлацията се доближи до целевите 2.2% годишно, а икономическият растеж почти пресекна. Ключовата депозитна лихва слезе до 3.5% – точно според очакванията на анализаторите. Базовата лихва за основните операции по рефинансиране и краткосрочната кредитна лихва обаче бяха орязани с доста по-сериозните 60 точки, съответно до 3.65% и 3.90%, по силата на дългоочакваните технически корекции.
Разликата между депозитната и кредитните лихвени процента е фиксирана на 50 базови пункта от септември 2019-а, когато ЕЦБ помпаше стимули в икономиката, за да предотврати опасността от дефлация. През март европейските централни банкери обявиха плановете си да стеснят коридора между лихва за основните операции по рефинансиране и депозитната до 15 точки от съвещанието на 12 септември, за да насърчат евентуалното възобонвяване на междубанковото кредитиране.
Подобно оживление се очертава да се забави с години. Засега банките притежават “наднормена” ликвидност от 3 трлн. евро, която те депозират краткосрочно в ЕЦБ, което на практика превръща депозитната лихва в основен инструмент на паричната политика. С течение на времето, тази ликвидност трябва да пресъхне и да принуди кредиторите да искат отново заеми от ЕЦБ при лихвата за рефинансиране, която традиционно е базовият лихвен процент на централните банкери. След като това се случи, базовата лихва отново ще върне водещия си статус, а по-тесният лихвен коридор би трябвало да помогне на ЕЦБ да управлява по-лесно пазарните лихвени проценти.
Европейските парични стратези повториха за пореден път, че не могат да се придържат към специфичен тренд на кредитните разходи. “Въз основа на обновените оценки на банковия Управителен съвет за инфлационната перспектива, динамиката на инфлацията и дълбочината на проникване на монетарната политика, в момента е подходящо да се направи още една стъпка към облекчаване на паричните рестрикции”, посочват в официалното си изявление европейските централни банкери.
Търговците укротиха ентусиазма по отношение на бъдещите лихвени движения и вече предвиждат редукция с още 36 базови пункта до края на годината. Това на практика означава, че още едни 25 точки са напълно вкарани в цените, а за друга подобна промяна вероятността е под 50 процента.
Решението на паричните стратези на еврозоната на 12 септември идва по-малко от седмица преди официалното съвещание на Федералния резерв, който се очаква да започне да разхлабва паричната политика на Съединените щати. “Банк ъф Ингланд”, която вече направи едно лихвено намаление, ще проведе заседанието си ден по-късно.
Инфлацията в еврозоната потъна до 2.2% годишно през август, а данните показват, че бързият ръст на заплатите, който е двигател на ценовите увеличения, най-вече в сектора на услугите, се забавя. Повишението на трудовите възнаграждения на служител е било 4.3% през второто тримесечие срещу 4.8% през първите три месеца на 2024-а.
Последните инфлационни данни до голяма степен са в рамките на очакванията, а новите инфлационни прогнози на екипа на ЕЦБ потвърждават предишните. Европейските централни банкери предвиждат 2.5% средна годишна инфлация през 2024-а, 2.2% през 2025-а и 1.9% през 2026-а – точно каквито са и юнските им очаквания. За базовия инфлационен показател прогнозите за 2024-а и 2025-а са ревизирани леко нагоре, защото инфлацията в сектора на услугите е по-висока от очакванията. Все пак, екипът на ЕЦБ прогнозира рязък спад на базовите числа – от 2.9% през тази година до 2.3% през 2025-а и 2% през 2026-а.
Стопанството на еврозоната обаче губи ускорение. Домакинствата не успяват да поддържат подема на потребление от началото на годината, а промишлените производители са в обятията на депресията заради слабото задгранично търсене. Което принуди ЕЦБ да ореже прогнозите си за 2024-а, 2025-а и 2026-а, съответно до 0.8% (от юнските 0.9%), 1.3% и 1.5 процента.
Инфлационната заплаха обаче не е отминала – ръстът на цените в сектора на услугите се е ускорил до 4.2% през август. И макар част от него да се дължи на Олимпийските игри в Париж, някои европейски централни банкери не са готови да обявят победа над инфлацията.
Членът на изпълнителния борд на ЕЦБ – Изабел Шнабел, заяви, че редуцирането на лихвените проценти не може да става механично, а “въз основа на данни и анализ”. Главният икономист на институцията Филип Лейн пък посочи, че връщането на целевите 2% годишно все още не е “сигурно”, но същевременно отбеляза, че високите кредитни разходи не трябва да вредят на икономиката
Някои от колегите му споделят тези тревоги. Шефът на Португалската централна банка Марио Сентено се притеснява от връщането до предпандемичните по-ниски от целевите инфлационни стойности. А бившият шеф на ЕЦБ – Марио Драги, предупреди през седмицата, че символичният растеж може да се проточи за дълъг период.
