Със 118 гласа “За”, нито един против и 14 “Въздържал се” (9 от ИТН и 5 нечленуващи в парламентарни групи) депутатите приеха на първо четене законопроект за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на необслужени кредити.
Негов вносител е Министерският съвет. Със законопроекта се транспонира европейска директива Директива (EC) 2021/2167, която цели гарантиране на единен подход за преодоляване на проблемите с високите равнища на необслужвани кредити чрез развитие на стабилен вторичен пазар и се създават по-добри условия за трансгранично прехвърляне на необслужвани вземания по кредити.
Основните акценти в законопроекта са:
- допълва се и се усъвършенства съществуващият нормативен режим за купувачите на кредити в съответствие с изискванията на Директивата;
- разширява се кръгът от лица, които могат да придобиват вземания по кредити, като се въвежда правна възможност за физически и юридически лица, действащи в рамките на своята търговска дейност, да придобиват такива вземания;
- тази дейност е изключена от регистрациония режим по чл. За от Закона за кредитните институции с цел отстраняване на съществуващите допълнителни изисквания към нея;
- осигурен е резултатен последващ контрол от страна на компетентните органи чрез изискване на информация, предоставяне на указания, своевременно прилагане на превантивни принудителни мерки и установяване на възпиращи санкционни режими;
- с новия лицензионен режим са въведени минималните общоевропейски изисквания към осъществяването на дейността и са установени ясни правила и ефективен надзор по отношение на трансграничното обслужване на кредита;
- определени са изискванията, при които се разрешава на лице, обслужващо кредита, да определя външен изпълнител за извършването на една или повече дейности по обслужване па кредити;
- въведено е изискване за справедливо третиране на кредитополучателите; за уведомяване на кредитополучателя за извършеното прехвърляне на необслужван кредит; както и е забранено претендирането cпpямo кредитополучател на вземане, различно от дължимото, определено в договора между кредитополучателя и първоначалния кредитор;
- въведено е изискване лицата, обслужващи кредити, да предвидят процедура за подаване и разглеждане на жалби на кредитополучатели;
- предвидено е задължение за кредитните институции, преди сключвапе на договор за прехвърляпе на вземания по необслужвапи кредити, да предоставят информация на купуваиите на необслужвани кредити, относно прехвърляните вземания, включително наличието и видовете обезпечения;
- Българската народна банка е определена за компетентен орган относно дейностите на лицата по този закон, с изключение на дейностите, свързани със защита на потребителите, за които компетентен орган е Комисията за защита на потребителите;
- въведени са и административнонаказателни разпоредби за нарушения на закона.
Във връзка с новия лицензионен режим и предвидените изисквания към дейността по придобиване на необслужвани вземания, лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредита са включени в кръга на задължените по Закона за мерките срещу изпирането на пари лица.
По време на обсъжданията Георги Иванов от “Възраждане” постави няколко въпроса, за чиито отговори в пленарната зала бяха извикани представители на БНБ и на министерството на финансите.
Иванов посочи, че целта на проектозакона е да улесни вторичния пазар на необслужени кредити, докато според него на пазара ще останат само колекторските фирми, които са с установена практика и на база опита си знаят кои кредити да купят. Другите – които нямат тези знания – в един момент ще изпаднат в състояние да имат голям портфейл от кредити и няма да има кой да им ги купи или събере. Така те ще бъдат принудени да продължат да възлагат на колекторските фирми да събират вземанията им, както е и към момента.
Той изрази учудване защо в законопроекта се изисква всички колекторски фирми да са статута на акционерни дружества. Според него в момента има само три, които имат подобен статут. Той предположи, че вероятно това се прави с цел контрол. Според него условието да влезеш на колекторския пазар с един милион капитал е достатъчно условие за контрол.
На следващо място той отбеляза, че със законопроекта се възлага на Комисията за защита на потребителите (КЗП) да помага на хората, които са с просрочени задължения. Според него обаче стои въпросът как тя ще се справи с тази задача, предвид факта, че щатът й е от 180 души.
Той постави въпрос и за член 19 в законопроекта, в който се казва, че не може да се претендира за вземане на различно от дължимото, определено в договора между кредитополучателя и първоначалния кредитор. Според него така излиза, че ако някой изтегли кредит, а не погаси нито една вноска и се стигне до момента, в който той ще трябва да заплати задължението си по съдебен ред, то тогава няма да се гледа натрупаната лихва, а само това, което той е получил като заем.
В отговор на питанията Надя Даскалова (на снимката) от Дирекция “Регулация на финансовите пазари” в министерството на финансите започна с това, че целта на транспонирането на директивата е единствено и само да улесни вторичния пазар на необслужени кредити, отпуснати от кредитни институции.
Във връзка с въпроса защо фирмите, обслужващи кредити, трябва да са акционерни дружества, Даскалова отговори, че такава е практиката в българското законодателство за лицензиране и на сега съществуващите дружества по закупуване и обслужване на вземания. Тя поясни, че това са така наречените дружества със специална инвестиционна цел и дружествата със секюритизация.
По отношение на Комисията за защита на потребителите (КЗП), Даскалова посочи, че и в момента тя изпълнява тази роля, тъй като е надзорен орган по отношение на кредитополучателя и кредитната институция или лице, предоставящо кредити. Тя обърна внимание, че представители на КЗП са участвали в работната група по изготвянето на законопроекта и те не са възразили по някакъв начин, че им се възлага допълнителна тежест към тяхната административна роля.
По отношение на цитирания чл. 19 тя поясни, че действително с него се предвижда да не се начисляват такси, лихви и разходи, защото става въпрос за извънсъдебно решение, така че кредитът се прехвърля в този вид, в който е сключен с кредитната институция.
Съветникът от БНБ – Драгомир Гочев, ръководещ управление „Банково“, към когото бе отправен въпрос за принудителните административни мерки, които БНБ може да налага по законопроекта, даде два примера, в които това може да стане.
По отношение на първия пример Гочев посочи, че в чл. 13 от законопроекта е предвидено лицата, обслужващи кредити, да могат да държат средства на кредитополучатели по специална сметка. Ако лицата, обслужващи кредити, разберат, че спрямо тези средства има някакви противоправни действия, те могат да подадат сигнал към БНБ и Народната банка може да реагира.
Втория пример, който Гочев даде, бе за случай, в който някой постави билборд със снимка на кредитополучателя, който закъснява с вноските. В такава ситуация отново от БНБ са длъжни да реагират, защото това е нарушение.
