Членовете на бюджетната комисия в парламента отхвърлиха без дебат в края на миналата година идеята на финансовия министър Асен Василев за “донос-бонус”. Според нея всеки, който предостави данни за данъчни злоупотреби, получава 10% бонус. Намеренията бяха сигналите да засягат измами за поне 100 000 лева. Между двете четения представители на почти всички парламентарни групи внесоха предложения за отхвърляне на разпоредбата. Това в крайна сметка се и случи, като само представителите на ПП-ДБ подкрепиха текста на Министерството на финансите.
Подигравателното отношение към „донос-бонуса” на Василев обаче се оказа пълна некомпетентност за европейското законодателство по въпроса.
Дали някой гласувал с „не” знае, че
в нормативната база на Европейския съюз има глава „Доносничество”?
„Ако имате доказателства, че национален компетентен орган (НКО), отговорен за надзора на (пре) застрахователни предприятия, разпространители на застраховки или институции за професионално пенсионно осигуряване, действа по начин, който представлява действително или потенциално нарушение, злоупотреба със закона, или неприлагане на правото на Съюза, можете да докладвате тази информация заедно с основните доказателства”. Това пише на сайта на Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA).
Организацията веднага прави уточнението, че не предприема последващи действия по разузнавателни данни, които сочат индивидуални жалби, трудови и договорни спорове или всякакви други нередности или неправомерни действия от страна на органи или учреждения на общността или на национално ниво, за които EIOPA не е компетентен. В такива случаи тя насочва лицето, подало сигнал, когато е уместно, към компетентната институция или сама й предава данните.
Можете да изпратите разузнавателна информация и съответните подкрепящи доказателства чрез: имейл на whistle@eiopa.europa.eu или по пощата до Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване – сигнализиране за нередности, Westhafen Tower, Westhafenplatz 1, 60327 Frankfurt am Main.
„Колкото повече подробности можете да ни дадете, толкова по-лесно ще бъде за нас да обмислим какъв трябва да е нашият отговор”, подтикват гражданите към активност от европейския надзорен орган.
Следните неща са полезни: имената на всички национални контролни органи, юридически лица, по отношение на които е извършено нарушение на правото на Съюза, и всички физически лица, участващи в нарушението на правото на Съюза, всякакви ключови дати, за които знаете. Сигналите трябва да отговарят и на въпросите „как“, „какво“ и „къде“ на всякакви подкрепящи документи или доказателства, вида на нарушението и кой друг знае за него, дали сте направили разкриването с някой друг и дали сте претърпели някаква вреда в резултат на това.
„Можете да останете анонимни. Предоставянето на вашата самоличност и данни за контакт ни позволява да изясним нещата с вас, да поискаме допълнителна информация и да ви предоставим обратна връзка”, пише още на страницата на EIOPA.
Както и че всички лични данни, съдържащи се в предоставената информация, се обработват в съответствие с изискванията, определени в Регламент (ЕС) 2018/1725. Допълнителна и по-подробна информация за обработката на вашите лични данни можете да намерите в декларацията за поверителност.
Има клауза и за доносничество в лошия смисъл на наклеветяване: „Моля, имайте предвид, че злоупотребата с механизма за сигнализиране за нередности може да представлява престъпление в една или повече държави-членки на Европейския съюз”.
Има и Директива 2019/1937, която установява правила и процедури за защита на „лицата, сигнализиращи нередности“, лица, които подават сигнали за информация, която те са придобили в свързан с работата контекст относно нарушения на правото на ЕС в ключови области от политиката. Нарушенията включват както неправомерни действия или пропуски, така и неправомерни практики.
Лицата, подаващи сигнали за нередност са защитени срещу всякакви форми на отмъщение, като например уволнение, понижение, сплашване и поставяне в черен списък.
Не на последно място, съществува текст, който касае и нас: „държавите от ЕС трябва да гарантират, че съответните вътрешни и външни канали за подаване на сигнали са налични. Те трябва да предприемат необходимите мерки, за да предотвратят всяко отмъщение спрямо лицето, което е подало сигнала за нередност”.
Нещо повече: „Държавите от ЕС трябва да транспонират директивата и уведомяват Европейската комисия за мерките за транспониране до 17 декември 2021 година.
Остава само въпросът защо ние се опитваме да обвързахме „доноса” с „бонус”? В евронормите този вид информационни услуги не са платени.
Обхват на европейската Директива 2019/1937
Директивата обхваща сигнали за: нарушения на правилата в следните области, обществени поръчки, финансови услуги, продукти и пазари и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, безопасност на продуктите и съответствие, транспортна безопасност на железопътния, морския сектор и сектора на вътрешните водни пътища, защита на околната среда, обхват на управление на отпадъците до химикалите, радиационна защита и ядрена безопасност.
В обхвата са включени още здраве на животните и хуманно отношение към тях, обществено здраве, включително правата на пациентите и контрол на тютюна, защита на потребителите, защита на неприкосновеността на личния живот и личните данни, сигурност на мрежите и информационните системи , нарушения, включително такива, които засягат финансовите интереси на ЕС.
Сигнали могат да се подават и при нарушения, свързани с вътрешния пазар, включително нарушения на правилата на ЕС за конкуренцията и за държавните помощи, както и нарушения на правилата за националните разпоредби за облагане с корпоративен данък.
