Всяка година различни социологически агенции бълват проучвания за доверието на българите към институциите, които показват все един и същи резултат – никак им нямаме вяра. Задълбочаващата се криза на доверието към всички институции във всички видове власти – законодателна, изпълнителна и съдебна – има просто обяснение: българинът или е станал жертва на несправедливост, или е бил свидетел на такава. Така през годините се формира трайно болното убеждение, че от нас нищо не зависи и че никой за нищо ни няма. И затова… все по-рядко и по-рядко ходим до избирателните урни.
В този смисъл, клетвите на служебния премиер Димитър Главчев в четвъртък (12 септември), че поредните предсрочни парламентарни избори на 27 октомври ще бъдат честни и прозрачни, прозвучаха – меко казано – странно. Неразбориите вътре в партиите, войните помежду им, липсата на реален избор на управление, “подплатено” с реално електорално представителство, не оставя и капчица оптимизъм, че може да има някаква промяна.
“МВР ще действа безкомпромисно и светкавично при нарушения на изборите. Няма да се прави “ала-бала” с машините”, увери Главчев и допълни, че
по време на вота има хипотеза за купуване на гласове
и затова МВР ще действа съвместно с прокуратурата.
Та тук идва въпросът – как да му повярваме, след като грам не вярваме на институциите?
Последният пример, който остави горчив вкус в устата, е с Върховния административен съд (ВАС), който в сряда фактически дописа Изборния кодекс и осигури на лагера на Делян Пеевски марката ДПС. В случая не става въпрос кой ни е по-симпатичен – Пеевски или Доган, а защо се случва всичко това?
Така Делян Пеевски ще се яви на предстоящите избори с коалиция “Движение за права и свободи – Ново начало”, а
Доган – с коалиция “Алианс за права и свободи” (АПС).
Пеевски подаде жалба до ВАС, след като в понеделник ЦИК отказа да регистрира коалициите на двата враждуващи лагера, защото и двете формации включиха в състава си партията ДПС и отказаха да я заличат. Освен това избирателната комисия прие подадените на хартия документи едновременно и нямаше как да се приложи принципа, че първият печели.
ВАС обаче бързо разреши проблема.
“Съдът приема, че заявленията на двете коалиции, в образуването на всяка от които участва ПП ДПС, не са подадени едновременно, напротив – заявлението на коалицията-жалбоподател, е подадено преди заявлението на коалиция “Демокрация, права и свободи- ДПС”, още в 00.05 часа на 02.09.2024 г. по електронен път”, посочиха върховните магистрати.
Оказва се, че понеже е подал електронно заявление в 00:05 ч. при обявен старт на процедурата 9:30 ч., Пеевски бил пръв по право. Няма значение, че
не са били изпълнени условията за пълен набор документи,
защото подписката с подкрепящи избиратели представлява лични данни и не може да се подава по имейл, а само лично.
В същото време на далеч по-ниско ниво, ако аз не предоставя всички необходими данни в годишната ми данъчна декларация, подавана по електронен път, тя няма да бъде приета и ще бъда глобена минимум с 500 лева.
И на още по-ниско ниво, ако в магазина съм първа на опашката, но
не ми достигат парите да си купя гевгир, гевгирът мой ли е по право?
Да не говорим за парадокса, че според съда по-важно е не кога ЦИК е фиксирала изрично началото на подаване на заявления – 9:30 ч., а фактът, че групата на Пеевски е подала заявлението си още пет минути преди полунощ, т.е. девет часа и половина по-рано.
Този случай, както и безчет други, подобни на него, ни показват, че сме безпомощни пред институците, именно затова се обръщаме към тях когато съвсем нямаме избор.
Дотук с обещанията за честни и почтени избори, защото като стъпиш на хлъзгава основа, после няма защото да се чудиш защо си се изпързалял и си паднал по гръб.
