Новият френски премиер Мишел Барние има по-висок рейтинг на доверие от президента Еманюел Макрон, показва проучване на Ipsos – мултинационална компания за пазарни проучвания и консултации, чиято централа е в Париж. Резултатите от анализа на обществените нагласи, публикувани от френския “Трибюн”, показват, че 34% от участниците в анкетата са доволни от Барние спрямо 30% одобрение за Макрон. Все пак, френският президент е прибавил 2% към оценката си спрямо юни когато изненадващо насрочи извънредни избори, довели до сегашния раздробен парламент без мнозинство, което да управлява самостоятелно и месеци на политическа парализа.
Любопитно е, че 32% от анкетираните за това проучване са споделили, че биха подкрепили крайнодессните лидери Марин Льо Пен или Жордан Бардела за президенти на Франция на вота през 2027 година. Двамата изпреварват по популярност бившите френски премиери Габриел Атал и Едуар Филип, които са получили 31% одобрение. Най-много противници сред участниците в проучването събират кандидатурите за президент на левия Жан-Люк Меланшон и на крайнодесния Ерик Земур.
Барние беше назначен за премиер на Франция на 5 септември и полага усилия да състави правителство, чието оцеляване най-вероятно ще зависи от Льо Пен. На 14 септември тя призова за нови избори след година с мотив, че сегашното положение “не може да издържи”.
Изследването на Ipsos е проведено сред 1000 души по интернет между 11 и 13 септември. Компанията не посочва статистическа грешка, но твърди, че надеждността на резултите е 95 процента.
Междувременно, партията на Льо Пен огласи икономическата си програма, която включва намаление на данъците на корпорациите и мерки в полза на френските граждани и може да затрудни опитите на Барние да състави правителство и да приеме бюджет за идната година.
В писменото предложение, представено на законодателите на 14 септември, крайнодясната “Национален сбор” посочва, че иска да понижи корпоративните данъци, да премахне ДОД за младите под 30-годишна възраст, да въведе налог на финансовите активи, средствата от който да се насочат към домакинствата, да даде преференции на субектите от френска националност в публичните търгове и да облагодетелства френските раждани при наемането на работа и предоставянето на обществени жилища. Партията иска също да бъдат задействан по-стриктен контрол на чуждестранните инвестиции, да бъдат реформирани правилата на Европейската централна банка и да се ограничат цените на електроенергията във Франция като страната напусне европейския енергиен пазар.
Барние би следвало да представи правителството си през следващата седмица. Задачата е доста трудна, защото той ще трябва да балансира на въже, за да задоволи достатъчен брой парламентаристи от политическия спектър, за да не допусне вот на недоверие.
Най-голямото предизвикателство пред новия френски премиер е да прокара проекто бюджета за 2025-а. Изненадващият ход на Макрон за извънредни избори през юни предизвика смут на пазарите на облигации и качи френските кредитни разходи по отношение на други европейски държави заради опасенията на инвеститорите от въздействието на политическото напрежение върху публичните финанси.
Последните оценки на френското министерство на финансите показват, че икономическото положение на страната се е влошило през двата месеца, в които Макрон отказа да избере нов министър председател. Натискът се засили от решението на Брюксел да включи Франция в т. нар. процедура за прекомерен дефицит, за да наложи по-строга фискална дисциплина.
73-годишният Барние, наричан от политическите наблюдатели “стар вълк на френската политика”, подчерта колко е важно да се ограничи дълга, но все още не е представил подробен план как да стане това и няма ясна парламентарна подкрепа от трите основни политически блока – на “Национален сбор”, на центристите на Макрон и на лявата коалиция, включваща социалистите и “Непокорна Франция” на Жан-Люк Меланшон. Макрон предпочете да сътрудничи на десните като натовари Барние – традиционен консерватор от “Републиканците”- да събира мнозинства по ключови въпроси и с потенциалната подкрепа на Льо Пен.
Добре информирани източници твърдят, че френският президент се е консултирал с Льо Пен по телефона преди да номинира Барние. По време на разговора им дамата е казала, че няма да застане веднага срещу новия премиер като подкрепи вот на недоверие, въпреки че партията й вероятно ще отхвърли предстоящия проекто-бюджет. При такъв сценарий правителството на Барние ще трябва да се възползва от “ядреното законодателно оръжие” – параграф 3 на член 49 от френската конституция, известен просто като “49.3”, даващ право да се заобиколи парламентарното одобрение. След което обаче Льо Пен би могла да подкрепи левите във вот на недоверие и да свали правителството.
Влиянието на “Национален сбор” върху бъдещото управление е абсолютна ирония предвид заявката на Макрон, че е противоотрова на крайнодясното. А опитът му да защити постигнатото и да направи страната си по-гостоприемна за чуждестранните инвеститори и бизнес, го оплете в мрежата на претенциите на Льо Пен. Икономическият дневен ред на крайнодясната й партия ще повлияе и на избора на нов министър на финансите след като сегашният – Брюно Льо Мер – обяви, че ще напусне правителството и ще се отдаде на научна кариера.
Законодателите от “Национален сбор” планират да използват парламентарния прозорец на 31 октомври, за да отменят непопулярната пенсионна реформа на Макрон. И макар че опитът им вероятно няма да успее, той може да раздели левите, които се въздържат да подкрепят каквито и да било предложения на крайнодясната група.
По време на тазгодишната предизборна кампания, Институт “Монтен” пресметна, че програмата за разходи на “Национален сбор” ще струва около 12.1 млрд. евро годишно и ще струва общо 100 млрд. евро.
