Москва консолидира влиянието си в окупираните нови области на Украйна като открива клонове на най-големите си държавни банки в градове като Мариупол. Кремъл насърчава компаниите да навлизат в превзетите от руските войски части украински територии от началото на инвазията през февруари 2022-а. Много от тях се въздържат от подобни действия заради заплахата от западни санкции и риска от развиването на бизнес във военни зони, но двете най-големи руски държавни кредитни институции – “Сбербанк” и “Внешторгбанк” (ВТБ), се вслушаха в призива.
“Сбербанк”, която беше наказана от Запада още през 2022-а, е монтирала 130 банкомата и 48 представителства в описваните от Москва “нови региони” в Източна и Южна Украйна, включително и клонове с пълен набор от услуги, от които – половин дузина “мобилни офиси” в Мариупол. По официална информация на банковото ръководство, кредиторът вече обслужва почти 70 хил. жители там и планира да разшири дейността си.
Руският президент Владимир Путин успокои държавните компании, че няма от какво да се страхуват, ако отворят офиси в окупираните региони и че трябва да навлизат и да работят с по-голям ентусиазъм в тях. Просто защото всичко, от което са се опасявали, вече се е случило.
Москва обяви украинските райони на Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие за конституционна част от Русия след като ги окупира със сила. Засега Русия не ги контролира изцяло и продължава настъплението си там. Междувременно, Украйна нахлу изненадващо на руска земя в Курск и завзе част от региона, като и двете враждуващи страни искат да разширят максимално превзетите деми преди каквито и да било мирни преговори. Политици и защитници на човешките права пък говорят за издевателства и спорни арести в “новите райони”. Както и за множеството начини, с които Москва иска да ги “русифицира”, включително като променя съдържението на учебниците, премахва украински паметници и вкарва руските държавни банки.
“Внешторгбанк”, която също е санкционирана от 2022-а обяви, че ще започне да обслужва клиенти в “офиси от тухли и хоросан” в Мариупол до края на годината. Шефът й Андрей Костин е сниман как прерязва лентата на първия физически офис в окупирания украински град Луганск през юли. Руската информационна агенция ТАСС пък цитира думите му, че “това не е просто офис, а още една важна фаза от интеграционния процес в икономиката на страната”.
Дълго време едрите руски търговски вериги, банки и други компании се въздържаха да работят открито в области като Кримския полуостров и районите на Донецк и Луганск, които са под руски контрол от 2014-а. “Сбербанк” се върна в Крим и отвори първия си клон там през миналата година след като беше прекратила дейността си от 2014-а. Преди 2023-а банковите услуги на полуострова са били осъществявани от специално натоварени със задачата кредитори, които могат да понесат санкциите, като свързаната с отбранителния бранш “Промсвязбанк” (ПСБ). Именно тя е навлязла първа и в нооокупираните територии и в момента разполага с почти 400 офиса в районите на Донецк и Луганск.
И други фирми от сферата на услугите започват да навлизат в превзетите области, но множеството търговски вериги и признати търговски марки все още се страхуват от подобен акт. Представител на руския бранш за търговско обслужване на населението коментира, че “разумните бизнесмени няма да отидат там, просто защото не си струва”. И обяснява, че “покупателната способност в тях е ниска, защото в тях са останали основно пенсионери и държавни чиновници … рискът е голям … и дори в Крим, където положението като цяло е различно, са отишли много малко компании”.
Фирмите, които работят открито в окупираните региони рискуват да си навлекат санкции от западния свят. След като през март руският министър на търговията и промишлеността Денис Мантуров обяви, че руски онлайн търговски платформи ще започнат да развиват дейност в тези области, “Озон” и “Уайлдберис” – водещите местни еквиваленти на “Амазон”, побързаха да публикуват опровержения за потенциалната си активност там като се мотивираха с липса на логистика и транспортни съоръжения.
Така жителите на окупираните земи рзчитат на неофициални куриерски услуги и поръчват стоките да бъдат доставени на адреси в Южна Русия, от където местни предприемачи превозват впослествие пакетите в превзетите региони. Тази търговска дейност се координира чрез приложение на социалната медия “Телеграм” и потребителите плащат около 15% комисионна за доставката.
През лятото обаче “Промсвязбанк” също създаде собствна пазарна платформа – “ПСБ маркет”, която работи единствено в окупираните земи. Тя продава западни стоки като айфони на “Епъл”, сникърси на “Адидас” и електрически четки за зъби на “Орал-Би”, но изглежда тромава и с прибързани действия в сравнение с по-клиентски ориентираните “Озон” и “Уайлдберис”. Нейните цени също изглеждат значително по-високи, особено за потребителската техника.
Откриването на клонове на окупираните земи е начин за руските търговски марки да докажат, че са патриотично настроени. “Блек стар бъргър” – веригата от ресторанти, един от собствениците на която е про-кремълския рапър Тимати, обеща през юни да открие заведения в районите на Мариупол и Херсон.
По официални данни на руските данъчни служби, повече от 2500 компании са били регистрирани в “новите региони” през 2023 година. За тях се предполага, че включват микс от новоучредени дейности и регистрирани наново или конфискувани бизнеси. Много украинци, избягали от окупаторите след нахлуването на руските части, са открили впоследствие, че магазините им или са иззети или са прехвърлени на нови собственици – местни или дошли от Русия.
От 2023-а насам най-популярният доставчик на хранителни стоки в окупираните земи е веригата от супермаркети “Фърст рипъбликан”. В момента тя има повече от 70 магазина в цк.района на Донецк. Преди руската окупация тази верига е принадлежала на украинския търговец на дребно ATB-Market. Днес в списъка на фирмите, фигуриращи в руския корпоративен регистър, като собственик на веригата е вписана Наталия Захарченко – вдовицата на Александър Захарченко, бившият назначен от Кремъл лидер на т. нар. Народна република Донецк, който беше убит при експлозия през 2018 година.
Украински разследващи журналисти, които наблюдават случващото се в окупираните украински територии, твърдят, че секторът за дребни услуги и бизнеса в региона като цяло, все още прилича повече на икономиката на Дивия запад от 90-е години на миналия век в държавите след разпадането на бившия Съветски съюз.
“Всичко е много хаотично”, коментира за информационния портал “Крим реалии” разследващият репортер от региона на Херсон – Олег Батурин. И допълва, че “окупационните войски са върнали всичко до равнището отпреди 35 години”.
