Шефката на Световната търговска организация (СТО) Нгози Оконджо-Ивеала е убедена в необходимостта да бъде създадена глобална система за оценка на въглеродните емисии, за да не бъде допуснато „трудните и проблематични“ спорове за мерките за опазване на околната среда да нарушат световния търговски обмен. Тя посочва, че СТО поема инициативата да работи за такава система с Международния валутен фонд, Организацията за сътрудничество и развитие и Обединените нации.
Заявката на госпожа Оконджо-Ивеала идва в отговор на частично влезлия в сила през тази година механизъм за коригиране на трансграничното въглеродно замърсяване на Европейския съюз (CBAM), който изисква от износителите за блока да плащат такса, свързана с цената на въглеродните кредити в Европа за някои силно замърсяващи производства, включително на стомана, цимент и изкуствени торове. Всичките мерки на механизма ще започнат да се прилагат през 2026-а.
Целта на европейците е да създадат равнопоставени условия между производителите на ЕС, които трябва да плащат за емисиите по системата на търговия на блока и на износителите от други държави с по-ниски или никакви въглеродни цени. Очакванията са това да доведе до маса оплаквания в СТО от търговските партньори, като Индия вече предупреди, че ще отнесе въпроса до организацията, а други развиващи се икономики обявиха, че мерките ще извадят продукцията им извън европейските пазари.
„Развиващите се държави смятат, правилно или погрешно, че това е механизъм за протекция“, посочва госпожа Оконджо-Ивеала. И допълва, че „те имат много малък принос за емисиите, които за Африка са 3% от сегашното глобално замърсяване“.
Брюксел защитава мерките и подчертава, че е изпратил официални представители по света да помогнат на другите страни, включително и Китай, да създадат свои собствени пазари на въглероден двуокис. А в документ, излагащ политическите приоритети за следващия петгодишен мандат на Европейската комисия, нейната ръководителка Урсула фон дер Лайен посочва, че блокът трябва да „засили зелената дипломация и да ангажира по-дълбоко държавите извън ЕС с външните аспекти на политиката“.
Шефката на СТО признава правото на ЕС да се бори за овладяване на промените на климата, но смята, че подходът му може да разкъса ефикасни търговски маршрути за сметка на икономическия растеж. И за да се предотвратят трудните и проблемни съдебни процеси, би било по-добре да се създаде оперативно съвместима глобална рамка. Нигерийката допълва, че в света съществуват 78 различни механизми за ценообразуване и данъчно облагане на въглеродните емисии.
Намерението на работната група е да намери начин да определи различни въглеродни цени в различните райони, така че ЕС да плаща 80 щ. долара за тон, а Африка – 20 долара за тон. Което ще наложи промяна на CBAM, който облага разликата между цените на емисиите в ЕС и на плащаните от вносителите в блока.
Предлаганата глобална система ще изисква също и защитни инструменти срещу въглероден арбитраж, при който едрите замърсители просто се прехвърлят в областите с по-ниски цени, посочва Оконджо-Ивеала. Дамата, която беше номинирана за втори мандат начело на СТО от африканските държави, уверява, че иска търговията да помогне за редуциране на въглеродните емисии. И че насърчава правителствата, подписали международни обществени поръчки, да предпочитат приоритетно зелените покупки.
Водят се и разговори за глобално споразумение за стоките, подпомагащи защитата на околната среда, които могат да намалят данъците на много артикули, като слънчевите панели. Съединените щати обаче качиха данъчните ставки именно на тази продукция, за да дадат възможност на местните производители да се конкурират с китайските.
Оконджо-Ивеала посочва, че държавите трябва да пренасочат субсидиите за увреждащите природата производства към по-устойчиви сектори. Тя информира, че годишните субсидии за изкопаеми горива са в размер на 1.2 трлн. щ. долара, за изкривяващата търговския обмен земеделска продукция – 600 млрд. долара, за вода – 300 млрд. долара и за вредните за риболова дейности – 22 млрд. долара.
Срокът на нигерийката начело на СТО изтича през идната година и тя обяви на 16 септември, че ще се кандидатира за втори четиригодишен мандат. Ако през следващите 30 дни не се появят нови кандидатури, тя може да бъде утвърдена за позицията преди президентските избори в Съединените щати през ноември, така че бъдещият президент, ако е Доналд Тръмп, да не може да я блокира, както направи през 2020 година.
