Европейският съюз (ЕС) иска да отпусне нова порция от заеми на Украйна в размер до 40 млрд. евро до края на годината, независимо от Съединените щати, след като планът на Г-7 за използване на замразените руски активи увисна. Едностранната инициатива е провокирана от опасенията на Брюксел, че Унгария ще попречи на блока да предостави защитните мерки, които иска Вашингтон, за да участва в схемата за блокираните активи, твърдят трима души, участващи в преговорите.
Правителството на унгарския премиер Виктор Орбан иска да забави решението за въпросната схема след президентските избори в САЩ на 5 ноември. Но Брюксел трябва да работи по алтернативни опции през следващите няколко седмици, защото подобен акт зависи от правомощия, които изтичат в края на 2024-а. Средствата са предназначени да подкрепят финансовата стабилност на Украйна, която ще се окаже с финансова дупка от 38 млрд. щ. долара през 2025-а, по изчисления на Киев и на Международния валутен фонд.
Украинците разчитат на чуждестранна помощ за съществуването си след като Русия започна да атакува целенасочено инфраструктурата на страната. Според проекта на законодателното предложение, което са прочели репортери на “Файненшъл таймс”, ЕС ще набере заеми за непосочен брой милиарди евро за Украйна до края на 2024-а. Подобна мярка, която де факто удължава съществуващата програма за подпомагане, изисква одобрение от мажоритарно мнозинство, което обезсилва ветото на Будапеща.
Крайната сума ще е в границите между 20 и 40 млрд. евро и ще бъде определена от Европейската комисия след консултации със страните членки, твърдят добре информираните източници. Въпреки че оригиналната схема, включваща и участието на Съединените щати, остава план А на Брюксел, официалните представители мотивират нуждата от алтернатива, ако Будапеща поддържа ветото си до президентските избори отвъд Атлантика.
Лидерите на Г-7 се договориха през юни да отпуснат заем от 50 млрд. щ. долара на Украйна, който да се погасява от бъдещите печалби от замразените руски валутни резерви от около 260 млрд. евро, по-голямата част от които са в белгийския централен депозитар за ценни книжа Euroclear. Съгласно плана, ЕС и САЩ ще поемат по около 20 млрд. долара от тази сума, а останалите 10 млрд. долара ще си поделят Великобритания, Япония и Канада. Вашингтон обаче иска обезпечения за стабилния поток от доходи за обслужване на заема, което означава предпазни мерки, гарантиращи, че въпросните активи ще останат замразени.
ЕК предлага санкциите на блока, блокиращи руските средства, да се удължат от сегашния шестмесечен период на предоговаряне на 36 месеца, за да се гарантира по-голяма правна сигурност. Другата опция е удължаване на санкциите с пет години. Орбан обаче, който наложи вето на помощта на ЕС за Киев в миналото, блокира в момента подобно удължаване, твърдят запознати с въпроса лица.
Представител на унгарското правителство е казал на посланиците в Брюксел на 16 септември, че темата трябва да се обсъжда след изборите в Съединените щати. Поради което, като алтернатива, ЕС обмисля емитирането на заеми като част от съществуващия пакет за финансова подкрепа, чийто срок изтича в края на годината. Схемата ще включва увеличение на общия размер на кредитите и ща бъде подкрепена от общия бюджет на ЕС.
По този план ще се отпуснат и част от 20-е милиарда долара, които трябва да дойдат от Вашингтон съгласно оригиналното предложение на Г-7, ако администрацията на Джо Байдън не може да преведе пари в оставащите малко дни до изборите. Брюксел обаче не е загубил надежда, че Белият дом все пак ще предостави средствата и ще намали задълженията на ЕС.
Ако реши да изпрати заемите едностранно, ЕК трябва да започне работа през идните няколко седмици, за да изчисти навреме необходимите правни пречки. “Спешно се налага да се вземат решения преди края на октомври, за да може ЕС да емитира заема до края на 2024-а за бъдещи преводи на траншове от него”, пишело в документа.
За погасяването на задълженията ще се използват средства от замразените руски активи, оценявани на 2.5-3 млрд. евро годишно. В момента тези печалби се превеждат на Украйна чрез бюджета на ЕС.