Служебният министър на финансите Людмила Петкова обяви в Народното събрание докъде са стигнали процесите по предоговарянето на Националния план за възстановяване и устойчивост и по включването на глава RePowerEu в него – нещо, което се оказа, че само България не е предложила пред Европейската комисия. Петкова за пореден път обърна внимание, че без RePowerEU ние не можем да се възползваме от допълнителния безвъзмезден ресурс от 479 млн. евро.
Тя призна, че в преговорите с Европейската комисия ще посочат като аргумент за необходимост от предоговаряне на НПВУ три решения на Народното събрание – първото решени е от 12 януари 2023 г., с което Министерският съвет е задължен да промени ПВУ в част “Енергетика”, второто е от 20 юли 2023 г., което се отнася до извършване на определени действия на държавни органи на територия на “Мини Марица Изток” ЕАД и третото решение е от 23 април 2024 г. – за осигуряване на средства за “Мини Марица Изток” – за срок от четири години от 2024 – 2028 с цел обезпечаване на дейности по техническа рекултивация на нарушените терени на находище “Източно-маришки и въглищен басейн”.
Така, в крайна сметка, в НПВУ поради наличие на обективни обстоятелства, възпрепятстващи изпълнението на заложените предварително параметри, се предлагат промени в 32 инвестиции и в 14 реформи. Основно промените са свързани с актуализиране на целите и сроковете за изпълнение, тъй като в момента по тях има забавяне.
Людмила Петкова обясни, че измененията по НПВУ, както и RePower – следва да бъдат одобрени от ЕК до края на годината, като в новата глава, която досега не бяхме внесли, ще трябва да бъдат включени инвестиции с проектна готовност, които биха могли да се реализират до 2026 година, като бъде отчетен фактът, че българският НПВУ вече включва инвестиции на стойност повече от предвиденото за страната. Към момента в глава RePowerEU са включени девет инвестиции и три реформи.
На въпрос на Венко Сабрутев от ПП-ДБ колко средства по НПВУ България ще загуби, като не приеме трите антикорупционни закона, министър Петкова отговори, че става въпрос за 653 млн. евро, като то е подадено на 7 октомври 2023 година. То е с най-много етапи и цели в сравнение с всички траншове по НПВУ, като в него са включени и най-много на брой реформи, част от които имат ключово значение.
Искането ни все още не е оценено от Европейската комисия, защото не са изпълнени три важни етапа, включени в нея. Най-важна за приемане от страна народните представители е актуализираната Пътна карта за неутралност по отношение на климата, процедурни правила за избор на членове на комисията за противодействие на корурцията, промени в Закона за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения и законопроектът за несъстоятелност на физическите лица.
Другите етапи, които не са изпълнени в рамките на второто плащане, са свързани с отлагането с една година на реформата за либерализация на пазара на електроенергия и по-конкретно либерализацията на пазара на едро, а не толкова за преходния период за битовите потребители, въвеждането на задължителната съдебна медиация и всъщност ревизирането на Кодекса за етично поведение на българските съдии и Кодексът за етично поведение на българските прокурори и следователи.
След това министър Петкова добави, че има четири реформи, които на първо място са важни за Европейската комисия – Пътната карта за енергийна неутралност; процедурните правила за избор на членовете на антикорупционната комисия, защитата на лицата, подаващи сигнали за нарушения, и реформата за либерализация на пазара на електроенергия.
По думите й, ако не изпълним тези четири рефоми, ЕК ще стартира процедура от 6 месеца, в които Блъгария ще има възможността да изпълни тези реформи. В случай че не го направи, тогава средствата ще бъдат окончателно загубени. Засега ЕК все още не стартирала 6-месечната процедура, успокои финансовият министър.
