Ако искате да си купите апартамент за 150 000 евро или 300 000 лева, трябва да имате спестени 69 000 лева – за самоучастие. Това сметна специално за „БАНКЕРЪ” финансовият консултант Тихомир Тошев. Как се получава тази сума?
БНБ не разрешава банка да финансира повече от 85% от стойността на имота. Това означава, че е необходимо 15% от стойността на апартамента да бъде „посрещната” от клиента, което в посочения случай прави 45 000 лева. При сделката обаче има съпътстващи я разходи – към 3% местен данък, 2.5-3 на сто брокерска комисионна, 2% нотариални такси или общо около 8% от сумата или 24 000 лева. Тези пари трябва да бъдат добавени към 45-те хиляди самоучастие и така общият дял на клиента става 69 000 лева.
При това положение кредитът, който може да си позволи гражданинът, е 255 000 лева. БНБ допуска по новите правила той да е за срок до 30 години. Лихвите в момента са около 2.5%, но към подобна лихва трябва да се добавят и разходите за застраховки – на имота и „Живот”, както и други непредвидени харчове. По този начин Годишният процент на разходите – ГПР става 3 на сто.
Простата сметка показва, че това прави месечна вноски от 1080 лева. Според новото изискване на БНБ вноската да не е повече от половината от нетния доход на кредитополучателя излиза, че нетната му заплата не бива да е под 2160 лева. Ако е семеен и съпругата му също получава заплата или е в майчинство, нещата се облекчават значително.
Интересното е, че БНБ не поставя изискване за минимален остатъчен доход на член от семейството. А не е все едно дали то е без деца, с едно дете или със седем.
Проверка на „БАНКЕРЪ” обаче установи, че банките в практиката си продължават да броят членовете на семейството или домакинството като изискват минимален остатъчен доход на всеки.
БНБ предприе доста плахи мерки за ограничаване на жилищното кредитиране, които едва ли ще доведат до особена промяна в нагласите на банките и техните клиенти, коментира финансистът Владислав Панев. А те са: ипотеката не може да бъде повече от 85% от оценката на имота (тя и досега надали е надхвърляла този процент); месечната вноска не може да е над 50% от дохода на длъжника и срокът на ипотеката да е до 30 години.
Според други аналитици централната банка просто е узаконила масовата практика като цели да ограничи няколко кредитни институции с рисково поведение на пазара.
По данни на БНБ съотношението между размера на кредита и стойността на обезпечението при отпускането е средно 74.2% – както в банковата система като цяло, така и в четирите най-големи банки, които са под директния надзор на Европейската централна банка (т. нар. значими институции). През предишните две години показателят е бил на ниво около 73 процента. Което е значително под тавана от 85%, който БНБ реши да сложи.
Неин анализ показва също така, че през първото тримесечие месечната вноска е била средно 38.5% от дохода на кредотополучателя. А със съотношение на вноската към заплатата до 50% са били 77% от новоотпуснатите заеми (на стойност 1.33 млрд. лв.). При останалите 23% (на стойност 0.39 млрд. лв.) съотношението е над 50 процента.
На 11 септември, малко след като УС на БНБ “ремонтира” условията за отпускане и предоговаряне на ипотечни кредити, гуверньорът Димитър Радев подчерта, че целта на мерките не е “стагнация” на пазара на жилищните кредити, а само “овладяване на експанзията”.
„През последната година България е изключение от корекцията на пазара на имоти в Европа, понеже само тук лихвите останаха ниски, съответно и месечните вноски по кредитите също. Това е изключително добре за вътрешното потребление, но крие риск от балонизиране на пазара”, твърди Панев.
