Ще го преразкажа със свои думи, както ми казваше учителката Баждарева в началното. Един даскал се похвали, но и оплака, че е подобрил рязко мускулната си маса, но и е добил хронични болки в кръста заради разтоварването, окомплектоването и предаването на безплатните учебници тази година.
Според въпросния даскал едно средно голямо училище е трябвало да се справи с около… тир и половина товар, за да снабди децата с учебници и учебни тетрадки. Това ставало и с безвъзмездната и незаконна помощ на по-ячки гимназисти, които пък улеснили обучението си в ролята на заслужили такелажници. Така е и в Щатите – отличните гребци и баскетболисти влизат в престижните университети да учат математика или биология с предимство.
Не било по-лесно и при окомплектоването – учениците поемали от ръцете на учителите книжнина, окапана с пот. Готови комплекти били връщани обратно в склада, защото някои питомци били на село при баба, други – в Алания, а трети просто забравяли да идат в уречения час да си получат пособията. Училищата през юли и август били хаотични складове за миришеща на прясно печатарско мастило учебна хартия.
Да не говорим, че всеки учител можел да си избира между образователната книжнина на половин дузина издателства, а продукцията им пристигала по различно време, разбира се.
Родители рядко се мяркали да помагат. Но пък точно те са единствените доволни от държавното дарителство. От тях бе свалено голямо финансово бреме. Щото например учебник по английски струвал, ако го плащаш де, към 70 лв., а заедно с учебната тетрадка – над стотачка. Значи остава да се купят само: химикалки, транспортири, раница, анцуг, суичър, маратонки и бездимни цигари, за тези, които не могат да издържат без да пушат 5-6 часа.
Така родители, които и без това са стоварили образованието и възпитанието на отрочетата си само на училищните власти, вече останаха почти без ангажираност към процеса.
Хубава работа, ама българска.
