Триумфът на крайната десница на изборите в голяма част от Европа, включително на европейските избори през юни, неизбежно доведе до промяна в нагласите към неконтролируемите мигрански потоци по границите на ЕС. Страните от блока са все по-скептични към приетия през май Общ пакт за миграцията и предоставянето на убежище, който е една от големите гордости на сегашната Комисия на Фон дер Лайен.
Новата стратегия позволява на държавите членки, които не искат да приемат мигранти, да се „откупят“ с по 20 000 евро на човек. Не е ясно дали този план ще проработи, защото страни като Нидерландия обявиха, че ще плащат, за да не приемат повече мигранти, но
Унгария категорично отхвърли пакта и го нарече „изнудване“.
Проблемът обаче става все по-сериозен, а предложения и решения валят от всички страни. Комисията вече работи по идеята да подписва споразумения с трети страни, например Тунис, които ще получават средства от ЕС с надеждата, че ще помогнат на мигрантите да не стъпват да европейска земя. Затова много лидери на страни от ЕС, засегнати от нарастващата миграция (като Испания, Нидерландия и Италия), придружиха Фон дер Лайен при пътуванията й до транзитните държави, за да подпишат такива пактове.
Друг пример е споразумението, което италианският премиер Джорджа Мелони подписа с албанският премиер Еди Рама. То предвижда
Италия да изгради два центъра за мигранти в Албания.
В единия мигрантите ще бъдат проверявани при пристигането им, а в другия ще бъдат задържани, докато се обработват молбите им за убежище.
Мнозинството от левите партии в ЕС осъдиха „изнасянето на миграцята“ извън блока и твърдят, че това е потъпкване на едно от основните ценности – свободата на движение. Техният глас обаче все по-малко се чува, защото положението в страните от Южна Европа става все по-напечено, а те обвиняват останалата част от блока в липса на солидарност. Например – испанските Канарски острови обявиха през август, че са пред бедствено положение и поискаха помощ от правителството. Пристигащите
незаконни мигранти от Африка достигнаха рекордни нива в Испания,
като само през първите две седмици на август увеличението им на Канарските острови бе…126 процента. По тази причина Комисията им обеща тази седмица още 14 млн. евро за справяне с проблема.
Германия взе най-суровите възможни мерки, като върна контрола по всичките си граници, с което ядоса съседите си. Доскоро правителството на Шолц не беше особено активно по темата, но след погром на редица избори, взе нещата в свои ръце. Така
накърни едно от големите постижения на ЕС – споразумението за Шенген,
но нямаше особен избор.
Кипър пък преустанови обработката на молбите за предоставяне на убежище на сирийските бежанци. А Швеция, която имаше славата на “рай за имигрантите”, сега ще дава до 30 000 евро на мигрант, който доброволно напусне страната. Тази мярка едва ли ще проработи, защото Дания също дава щедри бонуси на мигрантите, решили да напуснат доброволно страната, но от тази “екстра” на година се възползват не повече от стотина души.
Нидерландската министърка по въпросите на миграцията Мариолейн Фабер изпрати писмо до Брюксел с настояване
страната да не участва в общата европейска политика за миграцията.
Хага иска да въведе по-строг граничен контрол, да ограничи събирането на семейства, да ускори депортирането на търсещи убежище, които са извършили престъпления. На този епап излизането й от общото споразумение обаче е невъзможно, защото от ЕК обясниха, че за целта трябва да се променят договорите за функционирането на блока.
Очевидно и за най-големите скептици е, че трябва да се намерят работещи решения, защото ситуацията излиза извън контрол. Това не бива да означава обаче победа за крайната десница, която се възползва от проблема, за печели избори, а грижа за бъдещето на блока.
