Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която на 20 септември пристигна на осмата си визита в Украйна, ще обяви отпускането на заем за Киев от 35 млрд. евро от Европейския съюз. Той е част от приетия през юни план на Г-7 за кредитен пакет от 50 млрд. щ. долара, който ще се погасяв от бъдещите печалби от замразените руски държавни активи, твърдят три добре информирани лица.
При пристигането си в Киев фон дер Лайен написа в социалната платформа X, че ще се срещне с украинските лидери, за да обсъди цял кръг въпроси – от “подготовката за зимата до отбраната, присъединяването към ЕС и напредъка по заемите от Г-7”. Съобщението за средствата идва в критичен момент за украинците в условията на непрекъснат обстрел на енергийната инфраструктура на страната и след месеците на преговори със западните партньори за дела и структурата на кредита.
“Тези активи трябва да се използват за защитата на живота на жителите на Украйна от руската агресия”, заяви в навечерието на визитата в късните вечерни часове на 19 септември украинският президент Володимир Зеленски. И припомни, че има ясно решение за въпросните 50 млрд. щ. долара за Украйна от руските авоари, както и механизъм за използването им.
Да припомним, че лидерите на Г-7 се споразумяха през юни да отпуснат на Киев заеми за 50 млрд. щ. долара, които да си поделят съобразно икономическата си тежест, както следва: ЕС и САЩ да покрият по 20 млрд. долара, а останалите – да са ангажимент на Канада, Япония и Великобритания. Условието на Вашингтон за участие в схемата е да получи правни гаранции, че руските активи ще останат замразени за по-дълъг период от време, за да се използват за погасителните вноски.
Брюксел, където се намират почти 200 млрд. евро от въпросните средства, обаче не може да удовлетвори американското искане заради съпротивата на Унгария срещу удължаването на санкционния режим срещу Москва. За да компенсира неучастието на Съединените щати и да заобиколи ветото на Будапеща, ЕК реши да увеличи европейския дял в заемите до 40 млрд. евро, гарантирани с общия бюджет на ЕС.
Страните членки на общността обаче не са се съгласили с новото число и са настояли Обединеното кралство, Канада и Япония също да увеличат дяловото си участие. Така се е стигнало до компромиса от 35 млрд. евро, който ще позволи на Вашингтон да се “качи на влака” на по-късен етап и да намали задълженията на Брюксел. Мнозинството страни от ЕС и Европейският парламент трябва да одобрят въпросния кредит до края на годината.
Замразените в Европа руски активи ще се използват за задоволяване на 15% от енергийните нужди на Украйна преди зимния период, коментира за репортери фон дер Лайен на 19 септември. И допълни, че ЕС е готов да изпрати 100 млн. евро за възстановяване на електроцентралите и за увеличаване на възобновяемите източници на енергия с капацитет от около 2.5 гигавата. Както и други 60 млн. евро за хуманитарна помощ, осигуряване на подслон и генератори на енергия в най-тежко засегнатите украински области.
Брюксел твърди, че е предложил на Украйна над 2 млрд. евро за енергийната й сигурност от нахлуването на руски войски през 2022-а. И че 80% от капацитета на украинските топлоцентрали и една трета от този на водноелектрическите централи вече са извън строя.
Шефът на Международната агенция по енергетика (МАЕ) Фатих Бирол пък обясни на репортерите, че ЕС може да помогне на украинския си съсед с пренос на електричество “без да застрашава енергийната сигурност на блока”. МАЕ съветва да се изграждат газови хранилища и насърчава потребителите да ограничат електропотреблението.
Бирол припомня също, че Молдова, която зависи от изтичащото в края на 2024-а споразумение за транзит на природен газ между Русия и Украйна, също ще изпадне в доста несигурно положение по отношение на снабдяването с електричество и на газовите доставки най-вече за Приднестровието.
Въпреки че ЕС остава като цяло единен в подкрепата си за Киев, гръцкият премиер Кириакос Мицотакис повдигна въпроса за въздействието на завършеното през март 2022-а синхронизиране на електрическите системи на Украйна и общността.
“Руските атаки срещу украинската енергийна мрежа превърнаха страната в значителен нетен вносител на електричество – дефицит, който се поема от страните от ЕС … и това е още един разход за нашите стопанства”, посочил в писмо до фон дер Лайен на 13 септември Мицотакис. И отбелязал, че в резултат, цените на енергията за мегаватчас в Гърция са се увеличили от 60 евро през април до 130 евро през август. И че подобни повишения има и в България, румъния, Унгария, Хърватия и други страни членки на блока, което, според него, е “регионална криза”.
Официален представител на ЕС обаче отхвърля мотивите на гръцкия премиер и твърди, че тези ценови колебания са продиктувани от различни фактори, включително от разминаване между предлагането и търсенето, липсата на хранилища и неефективното използване на интерконекторите.
