След като бившият лидер на социалистите и бивш президент на европейската левица Сергей Станишев се раздели с дългогодишния си престой в европейския парламент и солидната си заплата там, очевидно е решил да поразчисти имотите си у нас.
Тези дни стана ясно, че един от най-атрактивните апартаменти в уникална сграда, наподобяваща кораб, кацнала на скалите над градския плаж в Созопол, за който се твърди че е негова собственост, се предлага за продан от агенцията за недвижими имоти „Натали хоум“.
Тристайното жилище е с обща площ 113 кв.м. и с тераса от 64 квадрата, която „води“ до панорамна гледка към залива и Стария град, а цената е… 400 000 евро.
Вярно,
връзката на Станишев с тази история е опосредствена,
но според местните съвсем сигурна. Сградата е проектирана от брат му Георгий Станишев и първоначално е била предвидена за 5-звезден хотел. В последствие обаче ситуацията явно се е променила и е превърнала в апартхотел, като проектантът (или по-точно брат му) се е уредил с достойно „парче“ от бижуто.
Става въпрос за бивш държавен парцел на брега на морето, който след 1989 г. е прехвърлен на Съюза на българските филмови дейци (СБФД), но след това отива в частни ръце, които никак не са случайни.
Историята започва през февруари 1989 г., когато със своя заповед председателят на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет Созопол предоставя на СБФД
възмездно право върху парцела да бъде построена творческа база.
Девет години по-късно – през 1998-а – областният управител на Бургас отписва имота от актовите книги за държавна собственост в полза на Съюза на българските филмови дейци, който бързо се сдобива с констативен нотариален акт за право на собственост.
По данни на очевидци от онова време, до 2005 г. на въпросния парцел е имало само пицария, за която съюза (по статут той е неправителствена организация в частна полза) е получавал наем.
През 2005 г. Общото събрание на СБФД взема решение да оторизира Управителния съвет да проведе
процедура по избор на потенциален инвеститор в имота,
който да построи сграда и да преотстъпи част от нея като компенсация.
През пролетта на следващата година изборът на филмовите дейци пада на фирма „Инти“ ООД. По това време то е собственост на братята Йордан и Людмил Георгиеви.
Случайно или пък не, единият от братята – Йордан – е дългогодишен общински съветник от БСП в Бургас, а преди година беше и кандидат за кмет, издигнат този път от местната коалиция „Граждани за Общината“.
Очевидно работата с финансирането на строежа се е запекла и се е наложило да се търси подкрепа от… руски гражданин. Според данните в Търговския регистър, на 6 септември 2010 г. по негова молба,
Сергей Зайцев от руския град Чита е приет за съдружник с 50% от капитала на ООД-то.
През същата година Сдружението „Съюз на филмовите дейци“ прехвърля право на ползване на „Инти“ срещу 870 000 лв., показва справка в Имотния регистър. По това време самият Йордан Георгиев съобщава, че според сключения договор, кинодейците щели да получат обезщетение от 35 на сто от бъдещата хотелска база. Избраният проектант е арх. Георгий Станишев.
Странно защо, след като реализацията на проекта вече е в ход, на 23 юни 2023 г. двамата братя продават на руския си съдружник и останалите 50% от дялове в дружеството. И то за символични суми: Людмил получава 10 726 лв., а Йордан – 11 155 лева.
Тук е моментът да припомним и още нещо. Броженията около този строеж доведоха
дори до съдебно дело, инициирано от МРРБ и частни жалбоподатели,
което на практика блокира строителството за доста дълъг период от време.
Жителите на Созопол далеч не бяха доволни от факта, че твърде големия градеж, „проснат“ направо върху скалите, не само не ги съхранява, а направо ги руши по най-безобразен начин.
Само, че както можем да се досетим, съдът не се съобрази с тези аргументи, в крайна сметка „отсвири“ всички възражения и отвори пътя за строителството.
И няма как да е било иначе, след като Регионален отдел „Национален строителен контрол” – Бургас, много ловко се измъкна от отговорност и на въпроса „Обектът попада ли в Зона А според Закона за устройство на Черноморското крайбрежие?“ отговори със становище, според което… „Строежът е четвърта категория и като такъв е в правомощията на кмета на община Созопол…“
Не е лошо и да припомним и още нещо. През 2011 г.
дебат по този проект имаше дори в Народното събрание,
когато тогавашният регионален министър и по-късно президент – Росен Плевнелиев, беше привикан да отговаря на конкретни въпроси по темата. Тогава стана ясно, че по искане на филмовите дейци, през 2007 г. кметът на Созопол е одобрил частично изменение на Плана за регулация и застрояване, a разрешението за строеж е издадено на 3 ноември 2010 година.
Въпреки, че в общината на Созопол е имало внесена жалба от група граждани срещу разрешението за строеж, началникът на РДНСК – Югоизточен район, се е произнесъл по чл. 216 от ЗУТ, като със заповед я е отхвърлил съобщи по онова време Плевнелиев. Той обясни още, че Подробният устройствен план е одобрен през 2007 г. преди влизането в сила на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие и на практика правното им действие се налага да бъде зачетено, независимо от факта, че са влезли в противоречие с влезлия по–късно норматив.
Година по-късно
държавата отново се активизира срещу проекта.
През юли 2012 г., когато регионален министър е Лиляна Павлова, тогавашният й заместник Николай Нанков изпраща писмо до Областната администрация на Бургас с указания за завеждане на дело срещу Съюза на филмовите дейци и инвеститора за връщане на парцела обратно на държавата.
За целта е обжалван нотариалния акт, с който се удостоверява правото на собственост върху земята на СБФД. Според държавата, заповедта от 1989 г. е била по законов ред за държавни организации, докато Съюзът на филмовите дейци е сдружение с нестопанска цел от самото си създаване през 1953 година. Тезата на държавата е, че
заповедта дава право на строеж на творческата база,
но не и право на управление или собственост.
Гражданското дело обаче приключва в полза на кинодейците и инвеститора. През 2016 г. Бургаският окръжен съд отхвърля исковете като приема, че държавата е изгубила правото си на собственост върху имота на основание чл. 2 от Закона за държавната собственост, по силата на която норма ответникът СБФД е придобил собствеността върху същия.
Становището на съда е било, че юридическите лица с нестопанска цел придобиват правото на собственост върху предоставеното им за управление имущество с влизане в сила на закона,
без да е необходим изричен правен акт за прехвърляне на имуществото.
Това решение е потвърдено и от Апелативен съд – Бургас, а с определение от януари 2018 г. Върховният касационен съд отказва да допусне касационно му обжалване. С други думи кой ял – ял и кой пил – пил…
След всичко това, разбира се е избран и строителят на обекта – фирма „Кредо Г4“. По думите на самия Йордан Георгиев от 2010 до 2012 г. по оценка на съда са били инвестирани 1.15 млн. евро. Ако това е вярно, защо миналата година той е продал собствените си 25% от фирмата собственик срещу смешните… 11 000 лева?
При положение, че сградата е изцяло завършена и ще бъде пусната в експлоатация през пролетта на 2025 година. А почти всички апартаменти са разпродадени срещу 3000-5000 евро за квадратен метър?
