Инфлацията във Франция и Испания потъна под 2% и обнадежди инвеститори и икономисти, че Европейската централна банка ще ускори темпото на лихвените си редукции.
Публикуваните на 27 септември данни показаха, че френските потребителски цени са се повишили с 1.5% през септември спрямо същия период на 2023-а. Ръстът е под 2% за първи път за последните повече от три години благодарение най-вече на намаляващите разходи за енергия. Спад е отчетен и в сектора на услугите, където инфлационният натиск се е успокоил от предишните 3% на 2.5% годишно. Испания следва същата посока – там септемврийската инфлация е била 1.7% годишно благодарение на успокояването на цените на горивата, енергията и храната. Анализатори прогнозираха 1.9% инфлационен ръст и в двете държави. Изследване на ЕЦБ пък показа, че потребителите очакват цените да се качват по-бавно през идните години.
Охлаждането на ценовия растеж в 20-членния блок на еврото позволи на европейските централни банкери да понижат основните лихви и през юни и през септември, като повечето парични стратези намекват, че низходящият цикъл вече е започнал. Изненадващият спад на частния сектор пък засилва надеждите, че паричното разхлабване ще се ускори.
Междувременно, на 27 септември от Германия дойде нова порция лоши новини – безработните са се увеличили по-сериозно от очакванията през този месец – поредният признак, че несигурната икономическа обстановка засилва натиска върху пазара на труда. Германското федерално бюро на труда отчете, че безработните в най-голямото европейско стопанство са се увеличили със сезонно коригираните 17 хил. души (при очаквани 12 хиляди)- до общо 2.82 млн. души. Безработицата остава 6% (срещу 5.7% през 2023-а). През септември са били открити 696 хил. нови работни места – с 65 хил. по-малко отколкото през същия месец на 2023-а.
Икономисти прогнозират, че германската икономика, която се е свила с 0.1% през второто спрямо първото тримесечие, ще отчете пореден спат и през третото и де факто ще изпадне отново в техническа рецесия. Заради икономическата несигурност компаниите в Германия вече са по-предпазливи в персоналните си планове, отчита институт IFO.
Индексът, следящ доверието в икономиката на еврозоната, също се е понижил до равнищата, на които е от декември 2023-а насам, дърпан надолу от промишления сектор и търговията на дребно. Потребителите обаче са настроени по-оптимистично, както и сферата на услугите.
След огласените на 27 септември данни пазарните играчи увеличиха залозите за още едно понижение на лихвите с 25 базови пункта от ЕЦБ на 17 октомври, като вероятността за такъв сценарий вече е 80 процента.
Европейските централни банкери обаче предупредиха още след съвещанието си през септември, че ценовият ръст в региона вероятно ще стане по-интензиван към края на годината и връщането към целевите 2% годишно няма да приключи поне до края на 2025-а. Експертите ще получат по-ясна представа за положението през идните дни след като на 30 септември Италия и Германия ще публикуват инфлационните си стойности за този месец, а еврозоната – ден по-късно.
Председателят на „Банк дьо Франс“ Франсоа Вилроа дьо Гало смята, че ЕЦБ трябва да следва предпазлив подход за разхлабване на паричната си политика и да пипа внимателно, за да не подцени или превиши целевите 2% годишно. Френските централни банкери прогнозират, че инфлацията в страната им ще се охлади по-бързо отколкото в еврозоната и ще слезе до средно 1.5% през идната година след 2.5% през тази.
