„Имаме клиент с 96 бързи кредита, дойде да се консултира с нас как да се „оправи”. Идват за съвет и хора с по 5-6 дори 10 заема „на червено” от небанкови финансови институции. Верижната задлъжнялост става неусетно”, каза специално за „БАНКЕРЪ” известният финансов консултант Тихомир Тошев.
В същото време фирми за бързи заеми и заложни къщи вдигат максималните суми, които са готови да отпуснат – от 1000 до 6000 лева.
„При заем от 3000 лева за три години знаете ли колко ще ви излезе накрая?”, пита Тошев. И отговаря – 9000 лева.
Не е случайно, че и нивата на лошите бързи заеми са нараснали и вече клонят към 24%, т.е. всеки четвърти кредит е на практика невъзвръщаем.
Защо е така?
Основната причина е ниската финансова култура на гражданите. Те гледат само лихвата и си правят сметките според нея. Истинският измерител на съвкупните разходи обаче – Годишният процент на разходите (ГПР), остава тайна за тях. А кредиторите, които по закон имат право на до 50% годишо оскъпяване, все някак си успяват да докарат процента до 100 – 150. Имало случай ГПР да е и 200 на сто, обяснява Тошев.
Това става чрез скрити такси, които не се включват по правило в ГПР.
„Няма да учим фирмите за бързи кредити как да го правят, но все пак трябва да кажем лаконично – използва се такса, защото длъжникът не е осигурил поръчител, или такса за правен анализ, за който клиентът дори не знае, тъй като не е прочел внимателно договора си”, отбелязва Тошев и съветва да се чете внимателно и да се питат посветени хора, вместо да се бърза да се „лапнат” парите.
Проблемът на този пазар не е от вчера. На него работят сравнително малко отговорни финансови компании и много „лихвари”.
От около 200 фирми – небанкови финансови институции, стотина от които се занимават с микрокредитиране, едва ли повече от двадесетина спазват стриктно правилата, заявява за „Банкеръ” и председателят на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК) Николай Цветанов. Част от тези 20 са членове на асоциацията, която той управлява, другите са звена към големи банки.
Браншът като цяло работи без закон, нормативно дейността му е уредена частично в Закона за потребителския кредит. Поради това и няма система за оценка на кредитоспособността на клиентите, а пари се раздават бързо и на калпак. Липсва и система, а и такова изискване, за реално пресмятане на лошите кредити. Отделни заложни къщи, които са натрупали „бели пари”, работят като фирми за бързи заеми под различни форми, най-често франчайзинг.
Официалната статистика потвърждава тревогите. Последните данни на БНБ показват сериозен ръст на необслужваните бързи кредити. Към края на юни 2024 г. лошите заеми достигат 404,2 млн. лева, като се увеличават с 21% (70,2 млн. лв.) в сравнение с края на юни 2023-та.
Домакинствата са изтеглили близо 4,100 млрд. лева бързи кредити, като за година те нарастват с 19,2% (658,7 млн. лв.).
Фирмите за бързи кредити пък са раздали за първото полугодие 6,017 млрд. лв. при 4,926 млрд. лв. в края на юни 2023 година. Което е увеличение с 22.1 процента.
Расте и срочността на заемите – преобладават кредитите над 5 години, които са 2.808 млрд. лева. Те нарастват с 26.2% (582.9 млн. лв.) спрямо края на юни миналата година.
От АОНК предупредиха и за нарастващ брой измами с кредити. Цветанов посочи, че потребителите трябва да бъдат изключително внимателни в социалните мрежи, които са опасно място за търсене на потребителско финансиране.
“Небанковото кредитиране – изтъкна той – се наложи като удобна и достъпна алтернатива на банковите кредити. Очакваме тази тенденция да продължи, а недобросъвестните участници на пазара постепенно и естествено да отпадат чрез регулация на компетентните органи и отхвърляне от потребителите”.
