Сърбия, след съседна Хърватия, възстановява задължителната военна служба, премахната преди 14 години. Сръбските наборници ще служат не два месеца, както съседите им, а два и половина, или по-точно 75 дни. Така негласната конкуренция между Белград и Загреб във военната област продължава. Регионалните експерти обаче изразяват съмнения относно ефективността на връщането в армията, предупреждавайки, че „това са твърде много пари за това, което получавате в крайна сметка“.
Законът за задължителната военна служба е изпратен в сръбския парламент и се очаква одобрението му в следващите дни. Няма съмнение, че няма да има проблеми с това. Сръбският президент Александър Вучич даде съгласие за приемането на закона, а пропрезидентската Сръбска прогресивна партия има абсолютно мнозинство в парламента. Освен това, веднага след като президентът одобри закона, сръбският премиер Милош Вучевич обяви, че правителството е възложило на Министерството на отбраната да започне подготовка за наборна военна служба и че предстои да бъде приет закон за това.
Така Сърбия връща задължителната военна служба за гражданите на страната, която беше отменена на 1 януари 2011 година. Оттогава сръбската армия се комплектува изключително от военнослужещи по договор.
Очаква се новият закон за наборната военна служба да влезе в сила от средата на следващата година.
Срокът на служба ще бъде два месеца и половина, мъжете на възраст от 18 до 27 години ще могат да служат доброволно при същите условия.
Президентът обясни необходимостта от въвеждане на задължителна военна служба в Сърбия.
„Искам да вярвам, че всички разбират колко ни е необходима силна армия, колко оръжия все още трябва да закупим. Няма да нападаме никого, но възнамеряваме да обезсърчим такова желание у всички, които ни заплашват всеки ден“, каза Александър Вучич, без да уточнява от кого идват тези заплахи.
Някои регионални експерти в тази връзка предполагат, че
новата мярка на Белград е причинена от периодичните изостряния на отношенията му с Прищина
напоследък, по време на които Сърбия по правило изпраща допълнителни военни части на границата с Косово.
Повечето експерти свързват решението на Белград с неотдавнашното въвеждане на задължителна военна служба от съседна Хърватия, с която Сърбия има негласна конкуренция във военната област.
Наистина,
за връщане на наборната военна служба в Сърбия се говори отдавна.
През януари сръбският генерален щаб дори изпрати предложение до президента на страната за въвеждане на задължителна военна служба. Решението за това обаче беше взето едва сега, месец след като правителството на Хърватия обяви подобна мярка, която ще въведе задължителна военна служба за период от два месеца от 1 януари 2025 година. Според хърватският експерт Владо Вурушич, това е “не само желанието на Загреб да следва изискванията на НАТО и реакция на ситуацията в света, но и контрамярка срещу съседна Сърбия и нейната политика в региона”.
„От момента, в който Загреб официално обяви завръщането си след 16 години задължителна военна служба, стана ясно, че Сърбия скоро ще направи същото“, казва белградският коментатор Ненад Кулачин. Той припомня, че подобна ситуация възникна с френските изтребители Rafale: първо Хърватия купи употребявани самолети, а след това през август Сърбия купи 12 нови изтребителя от Франция за 2.7 милиарда евро, а Белград определи срока на задължителната военна служба за половин година месец по-дълго от Хърватия.
Самият сръбски президент неотдавна косвено призна негласното съперничество с Хърватия във военната сфера.
През август Александър Вучич каза, че изпитва „известна ревност“ заради покупката от хърватите на американската ракетна система HIMARS за 390 милиона долара, но веднага обеща да закупи още по-модерни оръжия.
Много регионални експерти обаче изразяват съмнения относно ефективността на връщането на Сърбия и Хърватия към наборната военна служба и предупреждават, че това няма да е евтино. „Това са твърде много пари за това, което получавате в крайна сметка“, казва словенският военен експерт Антон Туня. „Сърбия ще трябва да отдели 460 милиона евро само за изплащане на 100 хиляди наборници, което е една трета от нейния военен бюджет. Освен това 75 дни са твърде кратък период за сериозно военно обучение.“
Според официалната статистика в Сърбия има около 350 хиляди мъже на възраст от 18 до 27 години,
които потенциално могат да бъдат призвани в армията. Министерството на отбраната на страната не разкрива размера на планираните разходи за поддръжката им. Но през 2018 г., когато възникна въпросът за наборната военна служба, президентът Александър Вучич обяви оценка, че тя ще струва 90-130 милиона евро. Оттогава никой не е обявил официално сумата на разходите за наборна служба в Сърбия.
(по материали от чуждестранния печат)
