Днес, точно в 15.00 часа, във Върховния административен съд би трябвало да стартира възобновеното дело за отнемане на лиценза на „Корпоративна търговска банка“ АД (КТБ). Първият опит на акционерите и бившите изпълнителни директори да защитят и собствените си интереси, и интересите на собствените си клиенти (вложители и кредитополучатели) претърпя пълен провал.
Кратка хронология
На 22 юни 2014 г. в сайта на БНБ е публикувано кратко съобщение, чиито последици днес се изчисляват на не по-малко от 5 милиарда лева. И то без пропуснатите ползи. Преразказваме накратко:
„Управителният съвет на БНБ след подробен анализ на ситуацията, създадена от недостига на ликвидност на КТБ, заявява:
– Потвърждаваме поставянето на КТБ под специален надзор, както и прилагането на същата мярка към нейното дъщерно дружество.
– Недостигът на
ликвидност в банковата група КТБ е изолиран случай
от цялата банкова система и не е свързан с функционирането на останалата част от банковия сектор.
На основание на тези констатации УС на БНБ:
1. Постави „Креди Агрикол България“ ЕАД под специален надзор за три месеца;
2. Назначи за квестори Станислав Георгиев Лютов и Елена Здравкова Костадинчев;
3. Отстрани от длъжност членовете на Управителния и на Надзорния съвет на „Креди Агрикол България“ ЕАД;
4. Лиши от право на глас акционерите на банката, притежаващи повече от 10% от акциите…“
Ha 6 ноември 2014 г. Управителният съвет на Българската народна банка приема Решение № 138 за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност на „Корпоративна търговска банка“ АД.
Едновременно с това, УС на БНБ се самозадължи да подаде искане до софийския градски съд за откриване на производство по несъстоятелност на КТБ и да уведоми Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) за поисканата несъстоятелност с цел подготовка за назначаване на синдик.
Съвсем логично, решението за отнемане на лиценза на КТБ се отразява
негативно и пряко върху купища финансови интереси,
което води до подаването на много жалби във Върховния административен съд (ВАС) от различни категории засегнати лица – вложители, акционери, облигационери и… отстранените изпълнителни директори на КТБ.
За разлика от обичайната си практика да мисли и премисля всичко по сто пъти, в този случай съдът много бързо решава проблема.
Жалбите на вложителите и отстранените изпълнителни директори са оставени без разглеждане като недопустими – поради липсата на правен интерес.
Докато жалбите на акционерите са обединени в едно съдебно производство. Първото заседание е проведено през декември 2014 г., а до второ… така и не се стига. То е насрочено за февруари 2015 г., но изпреварващо ВАС прекратява производството с определение, според което
и акционерите нямат правен интерес да обжалват
отнемането на лиценза на собствената си банка.
Без изобщо да навлизаме в дълбочина в хлъзгавата юридическа материя, ще обобщим, че колкото и да изглежда странно, тази порочна практика е трайно утвърдена.
Разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от Закона за банките от 1997 г., отменен с влизане в сила на сегашния Закон за кредитните институции на 1 януари 2007 г., е повече от ултимативна:
„Решението на Централната банка за отнемане на лицензията за банкова дейност подлежи на незабавно изпълнение и не може да се обжалва по съдебен ред. Разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс относно обясненията и възраженията на заинтересованите лица не се прилагат“. Точка по въпроса.
Докато в Закона за кредитните институции ситуацията е оставена… съвсем хлъзгава. В смисъл такъв, че в „съответната“ разпоредба – чл. 151, ал. 3 изрично предвижда съдебен контрол върху решението на УС на БНБ за отнемане на лиценза, но
никъде не пише дори половин буква по въпроса
кой има право да поиска този контрол.
Какво точно му е хлъзгавото ли? Ами елементарно е, защото в нашия случай магистратите от Върховния административен съд признават за достойни единствено… квесторите на КТБ. Които са назначени от БНБ и няма как да са страна по дело срещу нея.
Другото тъпо нещо (при това без никакво извинение) е, че
България вече е загубила две „огледални“ дела в Страсбург
– за отнетите лицензи на „Капитал банк“ АД (през 2005 г.), и на “Международна банка за търговия и развитие срещу България” АД (МБТР) – през 2016 година.
Според Съда по правата на човека в Страсбург, забраната за съдебен контрол върху актовете на БНБ и недопускането на акционерите и директорите на „Капитал банк“ и МБТР до съдебните производства представляват
грубо нарушение на чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция
за защита на правата на човека и основните свободи, в сила за България от 7 септември 1992 година.
Тоест – България е осъдена и съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Конвенцията е длъжна да изпълни окончателното решение на Съда по въпросното дело. Тоест – да промени националното си законодателство така, че повече подобни драми и мелодрами да няма.
Съвсем естествено подобно „нещо“ не се случва. Както вече стана дума, изпълнителната и законодателната власт си измиват ръцете като класически йезуити – уж новият Закон за кредитните институции от 2007 г. не е толкова мракобесен, колкото Закона за банките от 1997 г., но на практика полезният ефект от него е… никакъв. Тоест – хем сме изпълнили задълженията си съгласно Европейската конвенция за защита на правата на човека, хем
УС на БНБ може да си разиграва коня, както му е изгодно.
Връщаме се на темата.
Както вече стана дума, през април 2015 г. 5-членен състав на Върховния административен съд окончателно отхвърля всякакви претенции на акционерите и на бившите изпълнителни директори на КТБ и завинаги прекратява делото срещу решението на БНБ за отнемане лиценза на банката.
На 17 септември 2015 г. и на 18 ноември 2016 г. в Европейския съд по правата на човека са депозирани две жалби (№ 46564/15 и 68140/16) от бившите изпълнителни директори на КТБ – Илиан Зафиров, Орлин Русев, Георги Христов и Александър Панталеев.
Претенциите на жалбоподателите са четири:
– КТБ не може да получи съдебен контрол на отнемането на нейния лиценз за извършване на банкова дейност;
– в последвалите производства, в които съдилищата решават, че КТБ трябва да бъде обявена в несъстоятелност и ликвидирана, тя е представлявана изключително от лица, зависими от нейния опонент, Българската народна банка (БНБ);
– отнемането на лиценза на КТБ и последвалото решение за ликвидацията ѝ са незаконна и неоснователна намеса в нейните притежания; и
– КТБ не разполага с ефективни средства за защита в това отношение, и да се обяви останалата част от двете жалби, включително всички оплаквания, повдигнати от най-големия акционер на КТБ, дружеството с ограничена отговорност „Бромак“ ЕООД, за недопустими.
Решението се появява на бял свят чак на… 30 август 2022 г., когато
от КТБ са останали само бледи спомени.
Който иска да се запознае с пълния му текст, нека последва линка ТУК.
А за по-нетърпеливите – цитираме само най-важния извод на
„203. Без съмнение решението за отнемане на лиценза на КТБ, както и решението на съда за обявяване на банката в несъстоятелност и ликвидацията й, са постановени преди повече от седем години, и са засегнали редица други лица, например вложители и кредитори на КТБ, както и финансовата система на България като цяло. Въпреки че единственият начин да се поправи нарушението на чл. 6 § 1 от Конвенцията, свързано с липсата на ясна и практическа възможност КТБ самостоятелно да оспори решението за отнемането на лиценза й, е да ѝ се даде такава възможност, не следва непременно, че формата на обезщетение след евентуална констатация, че решението на БНБ да отнеме лиценза на КТБ е незаконосъобразно или необосновано, следва да се състои в отмяна на това решение и отмяна на неговите последици, а не просто в присъждането на обезщетение. В съответствие с общата позиция по смисъла на международното публично право, възстановяването на предхождащото съответното нарушение положение е правилото по чл. 46 § 1 от Конвенцията, но не и когато това е фактически невъзможно или би включвало тежест, непропорционална на произтичащата полза
204. Всяко такова производство обаче, трябва да бъде организирано по начин, който дава на КТБ ефективна възможност да оспори чрез надлежно представителство констатациите, накарали БНБ да отнеме лиценза ѝ. По-конкретно, КТБ трябва да има достъп до всички доклади или други материали, които имат отношение към тези констатации…“
Цитатът под числото 203 е толкова витиеват, че
на пръв поглед Съдът в Страсбург казва… едно голямо нищо.
В смисъл такъв, че от екшъна с КТБ са минали седем години, кой ял и пил – ял и пил, кой плащал масраф – плащал. Хубаво е да се върне лентата назад, но ако някъде е скъсана – точка по въпроса.
С други думи – жалбоподателите трябва да забравят за претендираното от тях обезщетение в размер на 5.3 милиарда лева.
Със съдържанието на параграф 204 обаче ситуацията е съвършено различна. След като Върховният административен съд възобнови делото „КТБ срещу БНБ“ на тема отнемане на лиценза, представителите на фалираната банка най-после трябва да получат абсолютно всички доклади, справки и анализи, позволили на БНБ да аргументира решението си за отнемане на лиценза, за отваряне на производството по несъстоятелност, за уволнението на всички изпълнителни директори и за отнемане правото на глас на всички акционери с над 10% от акциите.
След безоблачно щастие, продължило около шест месеца, през зимата на 2023 г. над Върховния административен съд постепенно започват да се трупат облаци. Уж
буреносни, но по-скоро… имитиращи продукти някакви.
Въпреки че молбите на „Корпоративна търговска банка“ за отмяна на двете отменителни решения на ВАС от 2014 и 2015 г. да са заведени в деловодството на Върховния административен съд през ноември 2022 г., т.е. три месеца и половина след приключване на делото в Страсбург, българската машина се завърта едва през януари-февруари 2023 година. И то на празни обороти, защото
магистратите масово започват да си правят отводи.
Само до средата на март 2023 г., седмина съдии от „ресорната“ Втора колегия на ВАС се отвеждат по свое желание, защото навремето са участвали в какви ли не производства, свързани с КТБ.
На 13 юли „нещата“ все пак са скърпени. Четем по въпроса официалното съобщение на ВАС по въпроса:
„Петчленен състав на Върховният административен съд отмени определение №14630/04.12.2014 г. по административно дело № 14813 от 2014 г., оставено в сила с определение №2038/25.02.2015 г. по административно дело №1813/2015 г. на петчленен състав на съда.
Отмяната е на основание чл. 239, т. 6 от Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата актът подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека (ЕСПЧ) е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, какъвто е конкретният случай.
Административно дело № 1972 от 2023 г. е образувано по искане на “Корпоративна търговска банка” АД и бившите й изпълнителни директори Илиан Зафиров, Георги Христов и Александър Панталеев.
Върховните магистрати връщат делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на съда. В случая новото произнасяне по жалбата на Орлин Русев, Илиан Зафиров, Георги Христов и Александър Панталеев, против решение №138/6.11.2014 г. на Управителния съвет на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ трябва да бъде от тричленен състав на ВАС,
от фаза конституиране на страните в производството.
При новото разглеждане на делото, съставът следва да съобрази с мотивите в решението на ЕСПЧ…“
Явно последното изречение от цитата буни духовете с нова сила, защото през следващите два месеца и половина по възобновеното дело не се случва абсолютно нищо. Освен нова вълна от отводи и… удряне на неизбежното дъно, познато като
заповед на председателя на ВАС Георги Чолаков,
с която повелява на Любомир Гайдов – ръководител на Втора колегия – административно да назначи когото трябва в състава. Ако трябва – даже да го попълни целия.
И понеже въпросният Любомир Гайдов е дясна ръка на Георги Чолаков, човек не трябва да изпитва и грам съмнение по въпроса как ще приключи цялата галимация – в полза на истината или в полза на статуквото и задкулисието.
Така че стигаме до големия коз в ръкава на КТБ-враговете. Коз, за който – чудно защо ли – досега никой не е отварял приказка.
Става дума за вещите лица на Върховния административен съд, които се назначават от председателя на ВАС, но се
одобряват от… съответния ръководител на Българската народна банка.
Който не вярва – до прочете внимателно „ресорната“ разпоредба на чл. 151, ал. 4 от Закона за кредитните институции:
„В съдебното производство по ал. 3, когато е необходимо извършването на съдебно-счетоводна или съдебно-икономическа експертиза, съдът назначава вещи лица от списък, утвърден от председателя на Върховния административен съд. Българската народна банка предоставя на председателя на Върховния административен съд информация относно специализираните одиторски предприятия, които са проверявали годишните финансови отчети на банка или клон на банка от трета държава по реда на чл. 76 и 78 през последните пет години. Тези предприятия предоставят на председателя на Върховния административен съд списък с най-малко двама дипломирани експерт счетоводители, които са участвали в посочените дейности. Председателят на Върховния административен съд утвърждава списък с вещите лица, който се актуализира най-малко на всеки пет години.“
А след това да хвърли едно око на актуалния списък с вещите лица на ВАС, публикуван във ведомствения сайт: https://sac.justice.bg/pages/bg/experts
1. Богданка Соколова – БДО;
2. Силвия Пенева – „Делойт“;
3. Асен Димов – „Делойт“;
4. Красимир Хаджидинев – КПМГ;
5. Росица Райкинска – Ботева – „ПрайсУотърХаус“;
6. Милка Дамянова – „ПрайсУотърХаус“;
7. Анна Ботева – Георгиева – „ПрайсУотърХаус“;
8. Севдалина Димова – КПМГ.
С две думи – все представители на одиторски компании, активно занимаващи се навремето с казуса „Корпоративна търговска банка“. Или казано вкратце – все вещи лица, които със сигурност няма да бъдат допуснати до възобновените производства поради… очевиден конфликт на интереси.
Ето защо, на 26 март 2024 г. председателят на ВАС Георги Чолаков издава Заповед № РД-06-64/26. 03. 2024, която на 9 април е обнародвана в „Държавен вестник“ и която повелява:
„На основание чл. 151, ал. 4 от Закона за кредитните институции във връзка с чл. 6 от Наредба № 5 от 14.02.2008 г. за условията и реда за включване и изключване във/от списъка на вещите лица по чл. 151, ал. 4 от Закона за кредитните институции,
I. Утвърждавам списък на вещите лица по чл. 151, ал. 4 от Закона за кредитните институции, както следва (умишлено спестяваме подробности като адреси, телефони и електронни пощи):
1. Димитрина Захаринова, специалност „Финанси и кредит“…
2. Стоян Стоянов, специалност „Счетоводна отчетност“
II. Настоящата заповед да бъде изпратена за обнародване в Държавен вестник и да се публикува на интернет страницата на съда.“
Логиката е елементарна –
тези две персони поемат грижата за всички експертизи,
до които неминуемо ще се стигне, след като жалбоподателите от КТБ получат всички „онези“ доклади, одити, обезценки и анализи, довели от ликвидирането на КТБ, и ги съпоставят с данните, с които те разполагат и които навремето така и не „помирисаха“ съдебна зала.
И понеже списъкът се обновява най-малко веднъж на една петилетка, докато Захаринова и Стоянов са „притурени“ половин година преди изтичане на крайния срок, дали има още място за чудене по темата „Защо?“
И тази крушка си има опашка, както е казал народът по друг повод.
Според добре информирани източници на „БАНКЕРЪ“, чиято самоличност ще разкрием само в случай на неизбежна необходимост, Димитрина Захаринова от край време е много добра приятелка с един от гробокопачите на КТБ – Бисер Лазов, през 2015 г. е била одитор на „АФА“ (одиторската фирма открила 3-милиардната дупка в КТБ) и вещо лице по делото „КПМГ срещу БНБ“.
Колкото до Стоян Стоянов, той е одитор на „Кооп – юг“ АД, фирмата чрез която Бисер Лазов навремето сложи ръка и на вестник „Земя“, превръщайки т. нар. издатели Светлана Шаренкова и Димитър Иванов (Митьо Гестапото) в номинални чучела на Делян Пеевски.
Някакви надежди, че правдата може да възтържествува?
