Икономическият университет във Варна е най-старото висше икономическо училище в България. Идеята за създаване на висше търговско училище е плод на стопанския и културния подем, характерен за края на първото десетилетие на миналия век, и на нарасналата необходимост от стопанско образование.
В началото на ХХ век Варна се утвърждава като един от основните търговски центрове на България. През 1911 г. ръководителите на Варненската търговско-индустриална камара обмислят възможността да се създаде Висше търговско училище, но избухналата война забавя осъществяването на тази идея. Решение за създаването му се взема през 1914 г. на ХХI сесия на Търговско-индустриалната камара.
Отпуснати са средства за бъдещия университет, но
откриването на дълго жадуваното висше училище по търговия става на 14 май 1920 г.
след решение на ХХV сесия на Варненската търговско-индустриална камара.
Първият ректор на Висшето търговско училище е радетелят за неговото създаване проф. Цани Калянджиев,
който е назначен с научното звание „извънреден професор”. След защита на научен труд е избран за редовен професор по стокознание. До 1933 г. той е ректор на висшето училище. Научното творчество на проф. Цани Калянджиев е посветено не само на химията, стокознанието, стопанското развитие и търговията, а включва редица изследвания по въпросите на общото и професионалното образование. Преди смъртта си, на 28 март 1944 г., той завещава средства на Висшето търговско училище, за да се осъществи несбъднатата му мечта – създаване на научноизследователски институт за стопански проучвания.
Така
на 14 май 1920 г. се поставя началото на българското висше икономическо образование.
Институционализирането на първото българско Висше търговско училище е осъществено на 28 септември 1920 г. със заповед на тогавашния министър на търговията, промишлеността и труда. Така се създава вторият български университет след Софийския университет.
Ръководството на училището се поверява на Върховен училищен съвет.
Учебните занятия започват през есента на 1921 г. в сградата на търговската гимназия,
чийто трети етаж е построен специално за нуждите на висшето училище. Те се откриват тържествено в актовата зала 101 с благословията на Варненско-Преславския митрополит Симеон. Присъстват членовете на търговската камара, банкери, търговци, индустриалци.
Приветствие поднася и лично цар Борис III.
Първите преподаватели във Висшето търговско училище са творчески личности, интелектуалци, които стават посредници между европейското културно пространство и едва прохождащата българска стопанска интелигенция. Те идват от Русия, Париж, Будапеща, специализирали са в Берлин, Лайпциг и Мюнхен, Виена, Падуа, Женева, Прага. Сред тях са руските професори Феодор Белмер – по счетоводство; професорът по политическа икономия и теория на статистиката Наум Долински; професорът по статистика, икономическа география и финансова наука Оскар Андерсон. Научния авторитет на университета градят преподаватели като Янаки Арнаудов, професор по германска и славянска филология и философия; професорът по френска литература Иван Константинов; поетът Николай Лилиев, преподавал френски език; професорът по финанси Станчо Чолаков, който става и ректор на Висшето търговско училище, а по-късно заема важни държавни постове – министър на просветата, министър на финансите, управител на Българската народна банка; професорът по счетоводство Бойчо Бойчев; професорите Георги Свраков и Иван-Асен Ранков; доцентът по търговска кореспонденция Иван Екимов и още много други.
Първият правилник, първите учебни планове и първите учебни програми на Висшето търговско училище са съставени
по аналогична нормативна уредба на Берлинското висше търговско училище,
което има репутацията на най-модерното за времето си в цяла Европа. Правилникът регламентира подготовката на учители за средните търговски училища и следдипломно обучение на ревизори на търговски книги. До 1936 г. университетът подготвя икономисти с общ профил – счетоводители, финансови и търговски специалисти, а след това се формират два вида специалности – частно и народно стопанство, съществуващи до 1949 г.
До 1925 г. училището е с двегодишен курс на обучение, каквато е практиката и в повечето висши икономически училища в Европа. От учебната 1925/26 до 1936/37 уч. г. то е с тригодишен курс на обучение, а от 1937/38 уч. г. е вече с четиригодишен курс на обучение.
През своето вековно съществуване варненската Алма матер сменя няколко пъти името си.
От основаването му до 1938 г. официалното му име е Висше търговско училище (наричано също Търговска академия). От 1938 до 1945 г. се казва Висше училище за стопански и социални науки, а от 1945 г. е Варненски държавен университет „Свети Кирил Славянобългарски“. През 1953 г. той е преименуван на Висш институт за народно стопанство, като от 1963 до 1990 г. носи също името на Димитър Благоев. През 1990 г. с решение на Общото събрание на висшето училище то е преименувано на Икономически университет, което е утвърдено от Народното събрание (Държавен вестник, бр. 68/01.08.1995) през 1995 година.
