Дискусията по време на първия панел на форума “Банките за развитие – инструмент за по-добро използване на публичните средства” по повод 25 години от създаването на Българската банка за развитие беше водена от главния секретар на Европейската асоциация на публичните банки Марсел Рой. Участниците в нея наблегнаха на световния опит във функционирането на банките за развитие. Участниците в конференцията наблегнаха и на ролята на националните банки за развитие за стимулиране на икономиката в Европа и по света.
Приносът им за по-добро използване на публичните средства и подпомагането на микро, малки и средни компании, за които пазарът не предлага финансиране, обсъдиха ръководители на банките за развитие от България, Франция, Хърватия, Унгария и Финландия – Деляна Иванова (ББР), Паскал Лагард (BPI France), Йосип Павкович (HBOR), Чаба Харшани (MFB) и Тимо Люксила (Finnvera).
Марсел Рой отбеляза, че последните години бяха белязани от различни кризисни ситуации – КОВИД преди четири години, сега пък войната в Украйна. В тези случаи банките за развитие имат своята роля за икономическия растеж и създаването на работни места. В своята дейност те използват различни източници за финансиране на проектите – както национални, така и европейски средства.
В дискусията
беше обсъден приносът на банките за развитие за по-добро използване на публичните средства.
Досега приоритет на ББР беше финансиране на малките и средните предприятия, отбеляза Деляна Иванова, председател на Надзорния съвет на Българската банка за развитие и съветник на министъра на иновациите и растежа.
С новата си стратегия за периода 2024-2026 г. ББР става силен пазарен инструмент на държавата за подкрепа на малките и средните предприятия, но и за подпомагане на публичните политики и преодоляване на регионалните дисбаланси. В нея няма нищо уникално. Но се възприемат иновативни практики –
да се работи без ББР да се конкурира с търговските банки.
Просто тя се намесва в сектори и дейности, където те не могат да се намесят. Например, българските търговски банки с европейски “майки” не могат да обслужват компании, развиващи дейност в сферата на стоките с двойна употреба, които се произвеждат от военно-промишления комплекс.
Деляна Иванова отбеляза, че
при изготвянето на стратегията са се консултирали с широк кръг от експерти с опит в различни сектори
от икономиката и обществения живот. Фокусът е бил да се подкрипя държавата и обществени ясектор за по-бързо усвояване на публичните средства. И финансиране на фирмите, където е необходимо. Фокусът е бил върху заетостта, образованието, здравеопазването и други. Деляна Иванова посочи, че това е правилното позициониране според управляващите Българската банка за развитие.
При обсъжданията тя отбеляза, че секторният подход е по-добър и продуктивен и по-точно може да се прогнозира.
Реиндустриализацията и отбраната дават възможност да си осигурим нужните ресурси и независимост. Заедно с това ще развиваме индустриалните паркове и ще се търсят нови инвестипори, за да се осигури развитието на фирмите. Това е ключов мотив за българската банка за развитие.
От съществено значение за развитие на страната ни е подпомагане на развитието на отбранителната индустрия, но и на износа й, тъй като тя е основно експертна дейност.
Българската банка за развитие е една от най-стабилните финансови институции, със значителен ресурс да помага на бизнеса от различни сфери да расте, като съдейства и за развитието на стратегическите сектори в индустрията.
Пътят, по който върви ББР е заимстван от най-добрите практики на различни насърчителни банки в Европа.
По думите й, ББР е успяла да се утвърди като пълноправен член на семейството на европейските банки за развитие.
„Тя е силен и надежден партньор и тази стабилна основа й позволява да остане гъвкава в кризисни моменти за икономиката и да отговори на нуждите бързо и адекватно“, допълни тя.
Предвижда се банката да бъде водещ участник в изпълнението на проекти с национална и стратегическа стойност, включително в сектори от първостепенно значение като отбрана, индустриализация, инфраструктура, здравеопазване, енергетика и други.
Йосип Павкович, член на УС на HBOR в Хърватия отбеляза, че те си сътрудничат активно с Европейската инвестиционна банка. До момена имат 26 кредитни линии и 700 крайни бенефициенти в страната.Средствата до тях стигат чрез търговските банки. Той посочи, че Хърватия е малка страна, в която има 20 банки и 10 лизингови компании.
В страната има един фонд за подкрепа и няколко програми още за подкрепа на бизнеса. По препоръка на правителство HBOR работи и с кохезионните фондове. За успешната дейност Йосип Павкович отбеляза, че много е важна и активната работа с търговските банки.
В кризисни ситуации банките обикновено спират, но бизнесът и тогава има нужда от пари.
Така че тогава банките за развитие се наместват и помагат. Понякога се случва така, че в зависимост от ситуацията и състоянието на икономиката и фирмите може да се дадат и по-малко, но по-големи кредити. Павкович отбеляза и важността на съвместната работа с банките и лизинговите дружества.
Антонджулио Марин, ръководител на отдел „Прилагане на InvestEU“ в Европейската комисия отбеляза, че работят по проекти още от 1997 година. Имат постоянна връзка и разшряват работата с националните институции за развитие.
А Европейския инвестиционен фонд се възползва от генерирания национален опит.
InvestEU е една еволюция в развитието. Марин подчерта, че бюджетната гаранция е по-ефективна и дава по-добро изпълнение на поректите. С тази програма има и по-голяма гъвкавост. Чрез нея се подкрепят нови възникващи приоритети.
В InvestEU има 17 партньори – банки за развитие и регионални банки, но мрежата се разраства и се очаква броят им да нарасне до 20 до края на годината.
Марин посочи, че
е изготвена междинна оценка по изпълнението на програмата InvestEU.
Тя показва, че освен добрите изпълнения има и места за подобряване. Станало е ясно и това, че търсенето е по-голямо от предлагането, сочи оценката. Важно е да се работи за опростяване на административните процедури особено при малките и средни предприятия.
Важното е и да не измисляме тепърва топлата вода, а да работим по-ефективно за решаване на проблемите с използване на европейско публично финансиране
След междинната оценка знаем какво да направим, подчерта Марин. А сътрудничеството с банките за развитие е продуктивно.
Паскал Лагард – изпълнителен директор на BPI France – Франция, също отбеляза, че отдавна работят с Европейската инвестиционна банка.
Те отпускат кредити за новаторски предприятия. Имат 400 млн. евро на година. И вече са създали един стандартен продукт, който могат да ползват фирмите.
Заедно с това се прилагат и нови идеи за нови проекти. Например, за предприятия, които искат да се модернизират или са пострадали от войната в Украйна.
Имат и една друга програма за иновативни компании, но от поризводствения сектор, които поризвеждат някакви изделия. Отпускат се 3-5 млн. евро за срок от три години. Но това не са стартиращи фирми.
BPI France придлага и консултански услуги за малки и средни предприятия,
което става заедно с финансирането им.
Тъй като предприемачите не са били много образованиза работа на финансовите пазари, но са създали Университет за предприемачество на МСП, като заниманията са с практическа насоченост. Имат също и акселератори.
Паскал Лагард отбелязва, че съчетаването на финансиране с консултантски услуги води до по-добър резултат за бизнеса.
Той отбеляза, че сега се работи активно и по отношение на реиндустриализацията във Франция. Трябва да ес отговори на икономическите потребносит, а това не са само кредити.
Важно е стратегическото планиране, а сега то се прави по отделни сектори и така по-лесно се обсъждат приоритетите.
След като по-рано се изнасяше производство в други части на света, сега е време за връщане, посочи Лагард.
Тимо Люксила, вицепрезидент на Finnvera – Финландия, информира аудиторията, че те два пъти годишно правят проучване на фирмите. Така се получава актуална информация за състоянието им, още повече че всичко е много динамично.
Той препоръча
като добра практика банките за развитие да правят редовен преглед на дейността.
Финландия е малка страна затова от Finnvera насърчават фирмите да работят и правят експорт. Той отбеляза, че през последната година има търсене на услугите им от малки и средни предприятия.
Чаба Харшани, директор на MFB – Унгария, отбеляза, че повечето банки за развитие са създадени в кризисни ситуации. Така е било в Германия след войната, а в Източна Европа номва се случи след промените през 1989 година. Самата MFB е създадена през 1993 година. Още от предприсъединителния период към ЕС в Унгария са използвали европейски средства.
Преди години основната дума е била НАСЪРЧАВАНЕ. В началото се е обръщало внимание на регионалното развитие и то беше много важно, като се саздаваха различни предприятия. После те са обърнали внимание на малките и средни предприятия. Според Харшани, на всеки десет години се появява нова дума, която характеризира дейността на банките за развитие в този момен.
Харшани подчерта, че е особено важно да се идентифицират секторите, в които трудно се стига до получаване на финансиране, тъй като в тях има иновационна дейност.
Но според Чаба Харшани, в своята дейност те имат ясна представа как да използват различни инструменти, които да са в полза на бизнеса.
В заключение може да се каже, че споделянето на опита е много ценно и е здрава основа за развитие.