Решението, с което по предложение на ГЕРБ Народното събрание забрани на министъра на енергетиката в кабинета „Денков“ да разпредели 425 млн. лв. дивидент от Българския енергиен холдинг (БЕХ) е противоконституционно. Това реши с единодушие Конституционният съд по искането на Министерския съвет с енергиен и финансов министри съответно Румен Радев и Асен Василев. Имено срещу Василев беше разгърната атаката за дивидента от БЕХ.
Любопитното е, че докладчик по делото е Десислава Атанасова, чиито бивши съпартийци Теменужка Петкова, Жечо Станков, Александър Ненков, Росица Кирова и Мария Белова предложиха решението. За него гласуваха масово депутатите от ГЕРБ, ДПС, „Възраждане“ и ИТН, против бяха само от ПП-ДБ, а от БСП се въздържаха. Дебатите преминаха шумно под лозунга за източване на енергетиката, като преди това с друго свое решение парламентът задължи Асен Василев да покрие оперативния дефицит от 1 млрд. лева във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ до 31 март 2024 г. Именно за да изпълни това решение, което също е оспорено пред КС, кабинетът реши да прибере дивидента от БЕХ.
С решението парламентът възложи на министъра на енергетиката „в качеството му на упражняващ правата на едноличен собственик на капитала на „Български енергиен холдинг“ ЕАД („БЕХ“ ЕАД), респективно на „БЕХ“ ЕАД, да не разпределя дивидент от печалбата на „БЕХ“ ЕАД по годишния финансов отчет за финансовата 2023 г. в размер на 425 млн. лв., представляващ разликата между 1,225 млн. лв. (печалба по годишния финансов отчет за 2023 г., след данъчното облагане) и внесения дивидент от „БЕХ“ ЕАД по т. 5б и т. 6а от Разпореждане № 2 на Министерския съвет от 2023 г., изменено и допълнено с Разпореждане № 3, 4, 5 и 7 на Министерския съвет от 2023 г.“.
Вносителите се мотивираха с това че след изтеглените в последните години към бюджета над 5,4 млрд. лв. от печалбите на БЕХ, АЕЦ „Козлодуй“ и НЕК, прибирането на още 425 млн. лв. от БЕХ „ще има изключително негативно влияние върху финансовата сигурност на сектора и ще постави под риск неговото нормално функциониране, ще направи невъзможно извършването на инвестиции и модернизация в сектора, както и реализирането на нови инфраструктурни проекти“.
Кабинетът „Денков“ мотивира конституционната си жалба с противоречие на решението с принципите на правовата държава, на разделение на властите, за неприкосновеност на частната собственост, на равнопоставеност на субектите на частна собственост в условията на пазарна икономика и на правомощието на правителството да ръководи изпълнението на държавния бюджет. Посочено беше, че изпълнението на решението би нарушило приетите от Народното събрание бюджетни показатели.
„Народното събрание може да упражни политически контрол и да гласува недоверие на Министерския съвет, но не и да препятства пълноценното упражняване от правителството на негови конституционни правомощия по управлението на държавата или на произтичащи от закон правомощия на друг орган на изпълнителната власт“, посочено е в искането с аргумента, че според Закона за публичните предприятия Министерският съвет, а не парламентът, упражнява правата на държавата в публичните предприятия и одобрява общата дивидентна политика.
