Синергията между ББР и търговските банки е решаваща за достъпа до финансиране от МСП

ББР 25 години конференция

Партньорството между насърчителните и търговските банки беше темата на последния панел на конференцията “Банките за развитие – инструмент за по-добро използване на публичните средства”, организирана по повод 25-ата годишнина от създаването на Българската банка за развитие (ББР).

Изпълнителният директор на ББР Илия Караниколов отбеляза, че банката е създадена с мисия да допринася за икономическия растеж и устойчивите инвестиции в подкрепа на малкия и среден бизнес, на публичния сектор и в изпълнение на държавни политики.

До момента ББР е подкрепила около 28 000 малки, микро и средни предприятия, а размерът на индиректните кредити, отпуснати от търговските банки, надхвърля 1.6 млрд. лева. Чрез тях и благодарение на гаранционните програми на ББР

българските предприятия са били финансирани с над 3.6 млрд. лева”,

посочи Караниколов.

ББР 25 години конференция

Миналата година е завършил двегодишния процес по акредитация от Европейската комисия, с което ББР стана единствената българска финансова институция прилагащ партньор на Комисията по програма InvestEU.

Според Караниколов, че синергията между ББР и търговските банки може да играе решаваща роля за подобряване достъпа до финансиране на българските малки и средни предприятия. Така може да се разшири мащаба на инвестиционните им проекти за устойчиво развитие на нашата икономика.

Петя Димитрова, председател на Асоциация на банките в България и главен изпълнителен директор на “Пощенска банка”, посочи, че

търговските банки и ББР са направили много ключови програми.

Няколко са областите, които са от важно значение за асоциацията. На първо място, е споделянето на риска и гаранциите. Тук, според Димитрова, е възможно по-голямо задълбочаване в сектори, в които търговските банки са по-ограничени или имат регулативни, рискови или други ограничаващи критерии. Тя даде пример с иновациите и младите стартиращи компании, които са без история. “Тук ролята на ББР би била ключова в това да разработи по-гъвкави, по-малко бюрократични програми. Нещо, което слушаме от всички наши клиенти”, подчерта Петя Димитрова.

Тя отбеляза и инициативата InvestEU, по която около 2.5 млрд. лева са парите, които биха могли да бъдат получени и разпределени към българския бизнес. А търговските банки са готови за това.

Цветанка Минчева, главен изпълнителен директор и председател на УС на “УниКредит Булбанк”, отбеляза мащаба на “УниКредит Груп”, която работи на 13 европейски пазара. Това създава възможности за подпомагане на растежа на местните общности.

Според Минчева, колкото по-рано започне правенето на програмите заедно, толкова по-успешни ще са те. „Днес говорим за гаранции и споделяме на риска, но нуждите утре може да се променят“.

Питър Рубен, кънтри мениджър на “KBC Груп” в България, отбеляза един голям проблем. Европа днес произвежда по-малък дял от БВП, отколкото САЩ, а има по-голямо население. В тази връзка тенденциите не са благоприятни за Стария континент. “Смятам, че сме в много важен момент от икономическото развитие на континента и България е част от тази тенденция.“ Според него в тази ситуация банките имат изключително важна роля – те трябва да растат, да се трансформират, а същото трябва да се създават и предприятията.

По думите му,

не трябва да се пропуска възможността за трансформация, за да има развитие и в бъдеще.

Трябва да направим така, че да не убием икономиката и индустриалната база, с която разполагаме. Това е основното в прехода, категоричен е Питър Рубен.

„Клиентите ни казват всеки ден искаме по-бързи вземания на решения, а не да ни препращате към други институции. Би трябвало да отпускаме средства по-бързо с по-малко бюрокрация“, посочи Питър Рубен.

Според Илиан Георгиев, член на УС и главен изпълнителен директор на БАКБ, важно е ББР да създава устойчиви партньорства. Не е достатъчно ББР да има само програми, които да решават конкретни нужди на компаниите, но трябва да има и обща програма, която да помага на банките да развиват бизнеса със своите клиенти, които искат да модернизират бизнеса си. “България вече не може да бъде страната на евтиния труд, отдавна трябва да имаме много автоматизирани бизнеси на съвсем различно ниво и това трябва да става с помощта на ББР”, категоричен е Георгиев.

За Боян Стефов, член на УС и изпълнителен директор на “Банка ДСК”, е много важна ролята на банките в

поддържане на процеса на създаване на нови бизнеси в новите направления,

което ще подпомогне да се съхрани конкурентоспособността на Европа. “Повечето от малките компании са млади, нямат имущество, нямат доказани бизнес модели и много от тях, ако нямат подкрепата на гаранционните схеми, по същество са негарантируеми. Това може да доведе до тяхната бърза смърт”, подчерта Стефов.

Според него, в България има вече екосистема, която спонсорира стартъпите, но парите се насочват основно в технологиите и софтуера. В същото време има много други бизнеси, които са практически непокрити. Така че партньорството между ББР и търговските банки може да се окаже много важно и формиращо за икономиката, каза Стефов.

Банките акцентираха и на нуждата от по-бързо вземане на решения и промени в съвместните програми, когато това се налага.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли парламентарните избори от 27 октомври да бъдат касирани?

Подкаст