20% минимален данък за французите, получаващи над 250 хил. евро годишно или за двойките, печелещи два пъти по-голяма от тази сума, предлага френският премиер Мишел Барние в бюджет 2025-а, публикуван в късните вечерни часове на 10 октомври. Целта на мярката е да компенсира ефекта от данъчните отстъпки, от които биха могли да се възползват тези лица. Министерството на финансите обяви, че тази данъчна ставка ще засегне около 65 хил. домакинства (най-богатите 0.3%) на страната, ще вкара в бюджета 2 млрд. евро и ще е в сила три години. Данъчни консултанти и мениджъри на лични състояния пък се тревожат, че тя може да накара някои богаташи да напуснат Франция, а други, решили да се установят в страната, да отменят плановете си.
В документа на финансовото ведомство са включени данъчни увеличения в размер на общо 19.4 млрд. евро и орязване на разходите с 41.3 млрд. евро. Значителна част от фискалния товар ще падне на бизнеса, чийто принос за редукцията на дефицита се очаква да е приблизително 13.6 млрд. евро само от налози, като 8.5 млрд. евро от тях трябва да влязат от „извънреден данък на печалбите на едрите корпорации“. Фискалното бреме трябва да е по-леко за получаващите по-ниски доходи, но отлагането на базираното на инфлацията повишение на пенсиите от януари на юли 2025-а може да се окаже препъни камък.
Правителственото предложение може да се промени по време на дебатите в дълбоко разделения парламент на Франция, в който кабинетът на Барние може да бъде свален лесно, защото и лявата опозиция и крайно десните партии настояват за по-сериозни данъчни ставки на богатите.
По оценка на Ксения Льожандр – партньор и в парижката правна кантора Hogan Lovells и данъчен експерт, „заможните са заклеймявани все по-често във Франция“ и „някои хора могат да се изселят … заради несигурността и нестабилността“.
Френското решение за повишение на налозите на богаташите е кулминацията на продължилата с месеци реторика, започнала още преди извънредния вот през юни, когато опозиционните сили се прицелиха във фискалните политики на президента Еманюел Макрон, целящи да привлекат повече инвеститори, включително и банкери, прехвърлящи се от Лондон в Париж след BREXIT. Проведената от него данъчна реформа през 2018-а замени данък богатство с 30% плосък налог на доходите и печалбите от финансови инвестиции и намали налога на имотите, от което спечелиха най-много заможните французи, а Макрон беше обвинен, че е „президент на богатите“.
Доклад на създадения от правителството през декември 2018-а Комитет за оценка на реформите на капиталовия налог пък стига до заключението, че ефектът на политиките на президента трудно би могъл да се изчисли количествено, и че отмяната на данък богатство струва на държавата 4.5 млрд. евро по-малко данъчни приходи само през 2022-а. И че мерките по-скоро са спрели преселението на богаташи от Франция в други държави и са привлекли инвестиции.
Същевременно обаче тези данъчни редукции, които не са компенсирани от орязване на разходите, са задълбочили бюджетния дефицит и са увеличили публичния дълг на Франция, посочва в доклад Сметната палата на страната (Cour des Comptes) и изчислява, че намаленията на налозите от Макрон са стрували 62 млрд. евро между 2018-а и 2023-а. В резултат, френският бюджетен дефицит за тази година се очаква да достигне 6.1% от БВП при таван от 3% съгласно Пакта за стабилност и растеж на Европейския съюз.
Или, както обобщава икономистът Жан-Писани Фери – мозъкът на икономическата програма на Макрон, „по принцип стратегията не е лоша … но не е сработила“.
Сега Барние качва данъците на богаташите като част от стратегията за понижаване на френския дефицит – план, който се обсъжда и от правителството на премиера на Великобритания Киър Стармър. Целта е да се избегнат големи увеличения на налозите на работниците и на средната класа.
Франция е приютила едни от най-богатите индивиди и династии в света, между които и основателят на гиганта за луксозни стоки LVMH Бернар Арно, който е четвърти по лично състояние в глобалната класация. Както и Франсоаз Бетанкур Майерс, наследничка на козметичния гигант L’Oreal, кланът зад Hermes International, наследниците Вертхаймер на Chanel и фамилията от сферата на отбраната Dassault.
Една от френските фамилии, която ще изпита особено остро ефекта от бюджета на Барние, е базираната в Марсилия корабна династия Сааде. Тяхната линия от контейнери CMA CGM – третата по големина в света – ще трябва да внася в бюджета допълнителни данъци за 500 млн. евро през идната година и 300 млн. евро през 2026-а. Личното състояние на фамилията се оценява на 34 млрд. щ. долара (от индекса на милиардерите на агенция „Блумбърг“) и отчете сериозен скок по време на пандемията когато компанията направи рекордни печалби.
В интервю за радио France Inter технологичният магнат милиардер Ксавие Нийл нарече френската държава „неефективна“ и отбеляза, че сравнителната фискална стабилност през последните няколко години е задържала заможните да не напускат страната. Той допълни, че въпреки очакваните увеличения на налозите през идната година, ще е последният, който ще напусне, защото „обича тази страна“.
