Столицата на Лаос – Виентян, беше домакин на срещата на върха на Асоциацията на нациите от Югоизточна Азия (АСЕАН). По време на разговорите държавните и правителствените ръководители се съгласиха да работят за превръщането на АСЕАН в „епицентър на растеж в Индо-тихоокеанския регион“. Изпълнението на договорените планове продължават до 2045 година.
Президентът на Лаос Тонглун Сисулит, откривайки срещата на върха на АСЕАН (която обединява десет държави в региона: Лаос, Индонезия, Тайланд, Сингапур, Филипините, Виетнам, Малайзия, Мианмар, Камбоджа и Бруней), веднага даде да се разбере, че е решен да остави белег върху председателството на Лаос в историята на асоциацията. „Твърдо вярвам, че с дълга традиция на сътрудничество и взаимна подкрепа в рамките на семейството на АСЕАН и от нашите външни партньори, срещата на върха и свързаните с нея срещи на върха ще бъдат огромен успех“, каза той от сцената на Националния конгресен център във Виентян в сряда .
АСЕАН е третата по големина икономика в Азия и петата по големина в света.
През 2025 г. Източен Тимор също ще се присъедини към асоциацията. И тогава тя ще обхване всички страни от региона.
Междувременно настоящата среща на върха бе своеобразно предизвикателство за властите в Лаос. Събитието се различава значително от предишните срещи на върха на АСЕАН – не толкова по съдържание, колкото по състав на участниците.
След последната среща на върха в Индонезия
почти половината от страните от АСЕАН претърпяха промяна в ръководството.
Така през май, в резултат на политически скандал, беше сменен министър-председателят на Сингапур (предишният Ли Хсиен Лонг, заемаше този пост почти 20 години). През август нов президент и глава на правителството дойдоха на власт съответно във Виетнам и Тайланд. Този месец се очаква прехвърлянето на президентските правомощия на нов лидер в Индонезия и затова настоящият президент Джоко Видодо реши да не идва в Лаос и изпрати министър-председателя на негово място. В резултат на това срещата във Виентян беше първата възможност за мнозина да видят лично своите регионални партньори.
Това обаче не попречи на държавните и правителствените ръководители да постигнат консенсус по редица ключови въпроси, преди всичко по отношение на ролята на АСЕАН в Азиатско-тихоокеанския регион (АТР). Както следва от текста на заключителната декларация „За разработването на стратегически планове за изпълнение на визията на общността на АСЕАН до 2045 г.“, участниците в срещата смятат асоциацията за „епицентър на растеж в Индо-Тихоокеанския регион“.
Идеята за централната роля на АСЕАН в региона минава като червена нишка
в текста на друга декларация – „За визията на АСЕАН за бъдещето на Индо-Тихоокеанския регион и регионална архитектура, ориентирана към АСЕАН“. В него се казва, че партньорите се съгласяват да „изградят ориентирана към АСЕАН, отворена, прозрачна, устойчива, приобщаваща, основана на правила регионална архитектура“ чрез културен диалог, сътрудничество и сътрудничество в рамките на АСЕАН и целия Азиатско-тихоокеански регион.
Третият документ засяга перспективите за разрешаване на конфликта в Мианмар.
Тази година страната беше представена на срещата на върха на АСЕАН за първи път от три години от началото на конфликта (постоянният секретар на Министерството на външните работи Аун Кяв Мо дойде във Виентян). Вътрешната политическа криза в Мианмар се превърна в основно предизвикателство за АСЕАН през последните години. Преди всичко, защото постави на дневен ред въпроса доколко ефективна роля може да играе сдружението за преодоляване на регионалните кризи. Нека припомним, че отношенията на Мианмар с други членове на АСЕАН бяха подложени на изпитание, след като военна хунта дойде на власт в страната през 2021 година. Според ООН, военният преврат, довел до гражданска война, е причината за разселването на хиляди хора, множество цивилни жертви и обедняване на населението.
Колегите от АСЕАН обявиха бойкот на Мианмар. Миналата година Министерството на външните работи на Мианмар отхвърли изявлението на асоциираните страни относно този конфликт, тъй като го счете за пристрастно, а решенията за „предубедени и едностранчиви“. Но тази година страните успяха да постигнат консенсус не само относно участието на представителя на Мианмар, но и относно текста на изявлението.
Участниците се съгласиха, че
основата за уреждане трябва да бъде „Консенсусът от пет точки“,
приет на срещата на върха на АСЕАН през 2021 г. – документ, който призовава всички страни да проявяват сдържаност, да се откажат от насилието и да разрешат конфликта чрез мирен диалог, както и да гарантира предоставянето на хуманитарна помощ.
Въпреки демонстрацията на единство и сплотеност между членовете на организацията, те не успяха да постигнат консенсус по редица ключови въпроси, преди всичко по отношение на ролята на АСЕАН в Азиатско-тихоокеанския регион.
Срещата на върха на лидерите на АСЕАН във Виентян ще бъде последвана от срещи на високо ниво с ръководители на правителства и дипломатически отдели на регионални и световни сили, както и среща на върха на Източна Азия (EAS), формат, който обединява АСЕАН и партньорите в диалога. Русия ще бъде представена в EAC от руския външен министър Сергей Лавров, който пристигна в столицата на Лаос в четвъртък сутринта. Освен това на срещата на върха ще присъстват министър-председателите на Китай, Япония и Индия – Ли Цян, Шигеру Ишиба и Нарендра Моди, както и държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен.
