Върховният административен съд отмени разпореждането на първоинстанционния Административен съд София-град, с което беше оставено без уважение искането на двама адвокати да бъдат безусловно прекратени действията на съдебната администрация и съдебния администратор на Софийския районен съд, изразяващи се в отказ от предоставяне на дела на адвокати без пълномощно.
Спорът възникна с разпореждане на съдебния администратор на районния съд достъпът до дела на адвокати, които не представляват страна по конкретното дело, да бъде предоставян само при уважена изрична писмена молба до съдията-докладчик. Този режим стана предмет на спорове, като беше сезиран съдебният инспекторат и беше предприето оспорване по съдебен ред.
Администрацията на районния съд обаче не отстъпи и продължи да отказва свободен достъп до дела на адвокати без пълномощно. Известно смекчаване без ясен резултат обяви все пак председателят на съда Александър Ангелов – че всеки състав в Гражданското отделение сам ще решава дали ще изисква молби от адвокатите, или не.
„Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗА, адвокатът и трайно установеният адвокат от Европейския съюз имат свободен достъп и могат да правят справки по дела, да получават копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат или на адвокат от Европейския съюз, което удостоверяват чрез представяне на карта, издадена от Висшия адвокатски съвет“, мотивира се ВАС.
Подчертано е, че тези права на адвоката са обвързани със задължението на посочените органи да му окажат съдействие, изключително и само поради качеството му на адвокат.
„Той има: „свободен достъп“, „с предимство“, „навсякъде, където е необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат“. За посочените в нормата действия адвокатът не се нуждае от упълномощаване от страна по делото/преписката, както е възприето от съда. Да се приеме обратното означава въобще да се обезсмисли нейното съществуване, понеже чрез упълномощаване справки могат да бъдат извършвани от всяко лице и без да е адвокат“ .
Във връзка с изискванията на Общия регламент за защита на данните (ОРЗД), с който беше обяснено въвеждането на рестрикциите, ВАС смята че той няма колизия със Закона за адвокатурата. И посочва, че е без значение обстоятелството, че издаденото Разпореждане № 8 от 24.04.2024 г. на съдебния администратор на Софийския районен съд представлява според него вътрешнослужебен акт, с който се указва на съдебните служители как да процедират по делата, с цел избягване на нарушения във връзка с директното приложение на Регламент (ЕС) 2016/679.
„Дори и да имаше издаден административен акт, същественото в случая е, че има продължаващо действие от страна на съдебната администрация, което продължава и към настоящия момент и засяга правната сфера на жалбоподателите. Това е именно отказът от предоставянето на достъп до дела и справки по тях съобразно чл. 31, ал. 1 от ЗА“, заявяват върховните съдии.
Ответният удар на районния съд не закъсня, като съдията Радослав Ангелов сезира по водено от него дело Съда на Европейския съюз във връзка с искането за достъп на адвокат без пълномощно. Той атакува както разпоредбата в Закона за адвокатурата, така и аналогичната разпоредба за свободен адвокатски достъп в Правилника за администрацията на съдилищата.
„За съда не е ясно дали предоставянето на информация по чуждо дело на лице, което не е страна или адвокат, представлява нарушение на защита на личните данни. Това е важно, тъй като тази информация е събрана по делото и като съдебен орган съдът следва да спазва етичния принцип за конфиденциалност. Когато съдът разрешава достъп до конкретно дело на адвокат, който не представлява страна по това дело, съдът де факто разпространява информация, която е събрана с оглед неговите функции и я прави достояние на трети лица. Много често по делото има деликатна информация и не следва всяко лице да има достъп до него (например в производството по осиновяване или брачните дела)“, аргументира се Радослав Ангелов.
И подчертава, че адвокатите получават привилегирован достъп до дело само въз основа на тяхната професионална категория, като се третират по-благоприятно от лицата, които не са страни по дело. За последните възниква доказване на правен интерес за достъп до дело, а за адвокатите – не, поради което всеки можел да възложи на адвокат да се запознае с чуждо дело, за да заобиколи доказването на правен интерес. Така лицето, което не е страна по дело, ще се сдобие с информация от категориите на личните данни, без да доказва правен интерес, което поражда съмнение за заобикаляне на закона.
Отправени са следните въпроси до Съда на ЕС:
- чл.47 във вр. чл. 7-8 от ХОПЕС и ОРЗЛД следва ли да се тълкува в смисъл, че допуска адвокат, който не е представител на страна по конкретно дело, да има неограничен достъп до това дело, само на основание, че е адвокат.
- чл.47 ХОПЕС във вр. чл. 7-8 от ХОПЕС и ОРЗЛД следва ли да се тълкува в смисъл, че лице, което не е страна по конкретно дело или адвокат на страна по това дело, трябва винаги да докаже наличието на правен интерес за достъп до това конкретно дело.
- чл.47 ХОПЕС във вр. чл. 7-8 от ХОПЕС и чл.6, пар. 1, б. „а“ от ОРЗДЛ следва ли да се тълкуват в смисъл, че винаги е необходимо съгласие от всички страни по делото за предоставянето на достъп до това дело на лице, което не е страна или адвокати по това дело.
- чл.47 ХОПЕС и чл.19 ДЕС следва ли да се тълкуват в смисъл, че е допустимо да се образува дисциплинарно производство спрямо магистрат, който е предоставил достъп до конкретно дело на лице, което не е страна или адвокат по това дело:
a) преди обявяване, че национална разпоредба противоречи с Правото на ЕС
б) след обявяване, че национална разпоредба противоречи с Правото на ЕС
- чл.47 ХОПЕС и чл.19 ДЕС следва ли да се тълкуват в смисъл, че национален съд може да откаже да изпълни указания на друг национален съд, който друг съд разглежда законосъобразността на административен акт, уреждащ администрирането на дела в първия съд, в случай че първият национален съд има съмнения, че национална правна уредба противоречи на общностното право, а оспореният административен акт съответства на правото на Съюза.
- чл.19, пар. ДЕС вр. чл.47 ХОПЕС, изискването за независим и безпристрастен съд, следва ли да се тълкува в смисъл, че всички съдии от ЕС следва да спазват единни минимални хармонизирани етични стандарти за поведение и в частност принципа за защитата на данните – конфиденциалност и професионална тайна.
