Войната в Украйна принуди компаниите от оръжейния бранш да разширят производството на муниции с нови капиталови инвестиции и допълнителни производствени мощности и заводи. Един от тях се намира в австралийския град Мериборо, щат Куинсланд, със собственици германският „Райнметал“ и местният контрагент NIOA. Това е първият подобен производствен обект в Австралия след втората световна война и дейността му почти не е спирала след откриването му преди две години. Фирмата изнася снаряди за Германия, където те се пълнят с експлозиви от „Райнметал“. Мениджърите й планират да увеличат годишната продукция в обекта с 25% – до около 55 хил. броя през 2025-а, и твърдят, че заводът може да произвежда над 100 хил. снаряда годишно с повече капиталови инвестиции.
Подобно на нея, и други компании от отбранителния бранш в световен мащаб са увеличили производството на всичко – от муниции до ракетни двигатели и ракети, за да попълнят отънелите национални резерви, изпразнени след решението на правителствата им да ги изпратят на Киев. Някои европейски производители на оръжия са постигнали сериозен напредък през последните две години и половина, като в повечето случаи са инвестирали собствени средства преди да си гарантират правителствени поръчки.
Том Уолдуин – научен сътрудник в областта на обществените поръчки за отбраната в Международния институт за стратегически изследвания (IISS) – посочва, че в някои случаи европейските компании са качили производството на артилерийски муниции „до 10 пъти в сравнение с произвежданите количества преди войната“.
„Райнметал“ има планове да увеличи производството на 155-милиметровите муниции по стандартите на НАТО от около 100 хил. броя преди февруари 2022-а до 1.1 млн. броя от 2027-а нататък. Шведската „СААБ“ твърди, че е удвоила капацитета за наземния си боен бизнес (който включва муниции) до 200 хил. броя годишно през последните години и е напът да го качи отново двукратно – до 400 хил. броя, в близко бъдеще.
Thales UK – британското поделение на френската отбранителна и технологична група – също е увеличила с подобни темпове производствения си потенциал в базите си в Белфаст, Северна Ирландия, където произвежда системата за противовъздушна отбрана с малък обсег Starstreak и сглобява противотанковата система SAAB NLAW. Компанията планира да удвои капацитета си през идните две години и след това отново да го разшири двукратно до 2028 година.
Като цяло обаче, усилията им все още се натъкват на пречки от ограниченията във веригите за доставки, а заинтересованите страни от сектора твърдят, че са необходими много по-сериозни инвестиции, ако Европа иска да бъде в състояние да устои на руската агресия и същевременно да попълни изчерпаните си оръжейни запаси. Остават доста ключови слаби места, най-вече при доставките на суровини и материали като къси памучни влакна, необходими за производството на нитроцелулоза, използвана в артилерийските снаряди и други експлозиви.
„Райнметал“ посочва, че е увеличил „предпазните запаси“ за някои суровини като „памучни влакна и бронирана стомана до количества, които ще стигнат за годишното производство за срок от около три години“, за да елиминира риска в продоволствените си вериги.
Правителството на Норвегия информира през миналата седмица, че може да инвестира до 1 млрд. норв. крони (93 млн. щ. долара) за увеличение на производството на изключително важни експлозиви и ракетни двигатели като част от плановете си за отбранителния бранш. Осло ще съфинансира и предпроектно проучване за оценка на развитието на производствен обект за експлозиви. Включени са и планове за нова производствена линия за ракетни двигатели за NAMMO – компания, която е съвместна собственост на правителствата на Норвегия и Финландия и която, редом с другата си продукция, произвежда двигатели за ракетите за противовъздушна отбрана – един от ключовите компоненти, които изискват разширяване на производствения капацитет.
Въпреки че компаниите не са си осигурили държавни поръчки за увеличаване на производствения потенциал, този процес изисква време – от две до три години от инвестиционното решение преди да се постигне производствен ръст, по оценка на анализатори от сектора.
Украйна ще преживее третата си зима във война и експерти от отбранителния бранш настояват за по-сериозни действия за запълването на пропастта между предлагането и търсенето. Докато Русия се е настроила за военновременни условия. Благодарение на подкрепата на Северна Корея, Москва в момента изразходва по около 10 хил. снаряда дневно без да се притеснява, че може да изчерпа резервите си, става ясно от публикуван неотдавна анализ на Института в Кил за световната икономика. При сходен режим на огнева мощ, Германия ще изчерпа годишното си производство на муниции в рамките на 70 дни, посочват авторите на изследването.
Руснаците, според Гунтрам Волф – старши научен сътрудник в инстут Брюгел и съавтор на материала, „имат големи заводски линии … огромни поточни линии, които бълват плашещо високи количества“. Волф допълва, че Западът трябва да се активизира и да „изгради мащабен производствен капацитет, който да е способен да произвежда големи количества в продължение на години“. Което пък изисква далеч по-дългосрочни контракти за инвестиции.
