Допълнителни промени в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) ще синхронизират приложението му за обезщетяване граждани и юридически лица, пострадали от съдебни актове по отменения Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество, както и отговорността за вреди, причинени от дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество. Причината е, че понастоящем в националното законодателство липсва вътрешноправно обезщетително средство за защита във връзка с производствата по конфискация по стария закон.
„С решението си по допустимост от 10 септември 2013 г. по делото „Недялков и други срещу България“ Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) признава вътрешноправното средство по чл. 2, ал. 2 и чл. 2а от ЗОДОВ за ефективно при необходимост от обезвреда, ако исковете за отнемане срещу жалбоподателите бъдат изцяло или частично отхвърлени на национално ниво. По-късно в решенията си по делата „Тодоров и други срещу България“ и „Йорданов и други срещу България“ ЕСПЧ не присъжда имуществени вреди на жалбоподателите по две причини – първо, защото има възможност делата да бъдат възобновени и преразгледани на национално ниво, и второ заради наличието на вътрешноправно средство за обезщетение по законите за отнемане
на имущество, придобито от престъпна/незаконна дейност в ЗОДОВ, което позволява
търсене на имуществени вреди и пропуснати ползи.
Към момента пред ЕСПЧ има 8 висящи производства, касаещи отнемане на имущество, голямата част от тях – във фаза за решаване след двустранна размяна на становища. При така очертаното положение, с голяма степен на вероятност може да се очаква, че изходът от делата ще е неблагоприятен. Съществува голям риск ЕСПЧ да се откаже от досегашната си практика да не присъжда имуществени вреди и да уважи поне частично (ако не изцяло) претенциите на жалбоподателите в този смисъл, които възлизат на огромни суми. Само по едно от висящите производства (делото „Солаков срещу България“) цената на иска в националното производство е над 3,5 милиона лева“, пише в мотивите към публикувания за обществено обсъждане проект.
