Световният публичен дълг е по-висок от прогнозите, предупреждава Международният валутен фонд в последния си фискален мониторинг, публикуван на 15 октомври. Според предвижданията, той ще надхвърли 100 трлн. щ. долара – 93% от глобалния БВП – до края на тази година и ще се доближи до 100% от БВП до 2030-а – с 10% над равнището от 2019-а, преди избухването на пандемията от КОВИД-19.
Дълговата картина не е хомогенна, доколкото публичната задлъжнялост се очаква да се стабилизира или да намалее в две трети от страните на планетата, но въпреки това бъдещите й равнища могат да надхвърлят прогнозите, което налага по-големи фискални корекции. В доклада се посочва, че страните трябва да се справят с дълговите рискове с внимателно разработени фискални политики, защитаващи растежа и уязвимите домакинства, като същевременно се възползват от цикъла на разхлабване на паричната политика.
Фискалната перспектива на много държави може да е по-лоша от очакванията по три причини: натиск от големите разходи, оптимистични нагласи на дълговите прогнози и голям неустановен дълг.
Предишните проучвания на МВФ показват, че фискалните нагласи на политическия спектър клонят все по-устойчиво към по-високи разходи. Държавите трябва да харчат все повече, за да се справят със застаряващото население и със здравеопазването, със зеления преход и климатичната адаптация, и с отбраната и енергийната сигурност, заради растящото геополитическо напрежение.
От друга страна, миналият опит предполага, че дълговите прогнози по правило подценяват в значителна степен актуалните данни. Което предполага, че реалното съотношение на дълга към БВП след пет години може да е средно с 10% по-високо от предвижданията.
Публикуваният на 15 октомври фискален мониторинг представя нова, оригинална рамка „дълг в риск“, свързваща текущите макро-финансови и политически условия с целия спектър от вероятни бъдещи дългови резултати. Тази рамка показва, че при крайно неблагоприятен сценарий публичният дълг може да достигне 115% от БВП през следващите три години – почти с 20% повече от сегашните прогнози.
Това би могло да се дължи на няколко причини: по-слаб растеж, по-сложни финансови условия, фискални сривове и по-висока икономическа и политическа несигурност. И, което е особено важно, държавите са все по-уязвими на глобалните фактори, засягащи кредитните им разходи, включително на влиянието на по-голямата политическа несигурност във важни за системата страни, каквито са Съединените щати.
Сериозният неидентифициран дълг е една от другите причини реалният публичен дълг да се окаже значително над предвидения. Анализ на повече от 30 държави констатира, че 40% от неустановените задължения произтичат от завиксими от непредвидени обстоятелства пасиви и фискални рискове, по-голямата част от които са свързани със загуби в държавни предприятия. В исторически план, неидентифицираният дълг варира средно от 1% до 1.5% от БВП и нараства рязко в периоди на финансов стрес.
Заключението: ако обществената задлъжнялост е по-висока отколкото изглежда, то сегашните фискални усилия са по-слаби от необходимите. И в хода на охлаждането на инфлацията и на низходящия лихвен цикъл на централните банки, икономиките са в по-благоприятни позиции да абсорбират икономическия ефект от затягането на паричната дисциплина. Всякакви закъснения ще са и скъпи и опасни, защото изискваните корекции се увеличават в течение на времето.
Анализ на експертите на МВФ предполага, че сегашните фискални корекции – средно с 1% от БВП за шестте години до 2029-а, дори да се осъществят изцяло, няма да са достатъчни, за да редуцират значително сериозното дългово бреме. И ще са необходими мерки за затягане на фискалната дисциплина в размер на кумулативните 3.8% от БВП през същия период, за да се гарантира с висока вероятност стабилизацията на задълженията. А за държавите, за които не се очаква стабилизиране на дълговото бреме, като Китай и Съединените щати, усилията са далеч по-големи. Тези две най-мощни световни стопанства обаче имат и по-богат набор от политически инструменти от други страни.
Подобни сериозни фискални корекции обаче, ако не са добре премерени, ще доведат до големи загуби на продукта, защото общото търсене намалява и може да навреди на по-уязвимите групи и да задълбочи социалното неравенство. Поради което се налага прецизен набор от мерки, за да се смекчи въздействието на корекциите и да се гарантира обществената подкрепа за необходимите настройки.
