Мигрантският натиск намалява, молбите за закрила се увеличават?!
Миграцията очевидно се превръща във все по-голям проблем за Европа. Разбира се и за България като страна-членка, при това на първа линия на мигрантския натиск.
Действащите досега правила в областта на миграцията, закрилата и убежището доказват своята неефективност, необходими са нови. Това стана ясно днес, след като председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че ще предложи ново законодателство. Целта му е да насърчи връщането на повече мигранти, нямащи право да останат в ЕС.Според данните на ЕК, досега само около 20% от гражданите на трети страни, на които е било наредено да напуснат ЕС, са били върнати.
Миграцията ще бъде основна тема на срещата на върха на ЕС.
Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището (АЕСОУ) разкри, че от януари до юни 2024 г. в ЕС са получени около 513 000 молби за убежище. Преобладаващата част на молбите са от граждани на Сирия, следвани от афганистанците.

Любопитно, но и притеснително е, че зачестяват молби от страна на граждани на Латинска Америка, много от ползват безвизов достъп до Европа. Регистрирани са 37 000 молби на венецуелци, 29 000 на колумбийци, около 14 000 са на перуанци. През първата половина на 2024 г. по-голямата част от венецуелците (90 %) и колумбийците (80 %) са подали молби в Испания, а повечето перуанци (53%) в Италия.
Отделно към подадените молби за убежище в ЕС, трябва да се добавят и
4,5 милиона лица от Украйна, получили временна закрила.
Очевидно пред инстанциите, занимаващи се с прием и предоставяне на убежище, има значителни предизвикателства.
Полша например вече обяви, че временно ще прекрати прилагането на правото на убежище. Очаквано от ЕК реагираха, че очакват всички държави от ЕС да прилагат законодателството на съюза за миграцията.

Най-странното е, че поляците дръпнаха шалтера за даване на закрила по повод мигрантския натиск от Беларус и Русия. Полша и ЕК обявиха натиска за хибридно действие. „Нуждаем се от ясен и решителен европейски отговор за противодействие на тези действия, като в същото време не позволяваме на Русия и Беларус да използват собствените ни ценности срещу нас“, написа еврокомисар №1 до лидерите на ЕС.
Каква е ситуацията у нас? По данни на Държавната агенция за бежанци (ДАБ) у нас от началото на войната в Украйна е предоставен статут за временна закрила на 195 495 украински граждани. Отделно от тях, от 2022 г. до август 2024 г. има
189 627 регистрации за временна закрила, по данни на ДАБ.
Най-много са молбите на сирийски граждани – през август те са 1430. Следват ги афганистанците с 224, мароканци със 121, египетци с 90 и иракчани със 77.

Не случайно на среща с представители на Федералната служба за миграция и бежанци (BAMF) на Германия, представяйки миграционната обстановка у нас, шефката на ДАБ Мариана Тошева призна, че е необходимо актуализиране на Плана за управление на криза при повишен миграционен натиск.
Докато ние чакаме някай да актуализира този план, в Германия предприеха извънредни мерки, предизвиквайки гнева на ЕК. Германците просто затвориха границите и въведоха граничен контрол. Германската вътрешна министърка Нанси Фейзър обоснова решението за въвеждане на контрол по германските граници с високия брой незаконно влизащи в страната мигранти, както и с
претоварената система за предоставяне на убежище и закрила.

„Връщането на граничния контрол трябва да бъде мярка при крайна необходимост“, реагира фон дер Лайен. Самата еврокомисия обаче не е на себе си заради. Наскоро еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон описа абсурдна ситуация в ЕС- незаконните мигранти намаляват, но броят на подадените молби за закрила се увеличават. Според Йохансон пристигащите в ЕС незаконни мигранти намалявали с 40 на сто от началото на годината, броят на връщанията нараствал с 18 на сто, но въпреки това броят на молбите за убежище не спадал.
У нас по данни на „Гранична полиция“ през първите девет месеца на 2024 г. мигрантският натиск по българските граници е намалял със 70 процента. Опашките пред местата за регистриране на молби за временна закрила се увеличават.

Който не вярва, нека се разходи по бул. „Мария Луиза“ и край джамията в столицата. Или пък да си напазарува стоки от Близкия изток на някогашната нашенска улица „Цар Симеон“, където вече рядко човек може да срещне столичанин.
Изглежда абсурдът е тотален и повсеместен.