Популистите често хокат медиите за несполуките или слабото си представяне, а това се вижда най-добре около избори. Работата на журналистите е да питат и да си искат отговорите, защото за това им плащат. А политиците са длъжни да отговарят, дори въпросите да не им харесват, защото дължат отчет за работата си на хората, които са ги изпратили в парламента и от чиито данъци получават заплатите си. На пръв поглед няма нищо сложно, но доста публични фигури бягат от микрофоните като дявол от тамян, защото все им се привиждат някакви световни конспирации.
В началото на октомври словашкият премиер Роберт Фицо нападна няколко големи медии по време на пресконференция, като ги обвини, че подкопават неговото правителство. Причината бе, че журналист го попита дали има проблеми в управляващата коалиция. Фицо побесня и заплаши, че може да бъдат наложени нови мерки срещу медиите, включително създаване на национален орган, който да ги подлага на строг контрол.
Фицо многократно е обвинявал не само опозицията, но и медиите, че са финансирани от митичния Сорос, който често е виновен и за неща, за чието съществуване даже и не подозира. В първата си реч след опита за покушение срещу него, словашкият премиер нападна журналистите, че те са виновни, защото насаждали омраза срещу него и
за пореден път ги нарече “мръсни антисловашки проститутки“.
Унгарският премиер Виктор Орбан не му отстъпва по лошо отношение към журналистите. В края на миналата година той предложи “Закон за защита на суверенитета” и нов орган, който ще може да разследва лица и организации, които оказват влияние върху обществения дебат в страната.
Партията на Орбан – „Фидес“, защити закона с аргумента, че суверенитетът на Унгария е застрашен, а чуждестранни организации се опитват чрез медиите да прокарат собствените си интереси в Унгария.
През 2020 г. тогавашния премиер
Бойко Борисов сравни журналистите около него с мисирки (диал. пуйки)
и дори реши да изимитира крякането им. Въпреки че на някои пресконференции се появяват „крякащи мисирки“, заради които човек не може да чуе дори собствените си мисли, изказването е неуместно и… затвърждава мнението как някои политици гледат на журналистическия труд.
Поредният пример за това е решението на лидера на “Има такъв народ” Станислав Трифонов да забрани на хората си да гостуват в сутрешният блок на бТВ.
Той е изпратил в понеделник писмо до медията, с което обяснява решението си. Като основна причина
шоуменът изтъква поведението на водещата Мария Цънцарова,
което за него е “абсолютно неприемливо, въобще не е подчинено на професионализъм, а е тенденциозно, махленско, унизително и ми внушава дребнавост и липса на почтеност и уважение”.
Според него “Цънцарова и този, който седи до нея”, визирайки Златимир Йочев, си позволяват да се държат неприемливо с някои от гостите си.
Причината за гневната реакция на Трифонов е сутрешното гостуване в бТВ на кандидат-депутата от ИТН Станислав Балабанов, който – ядосан от въпросите на водещата – ѝ заяви, че му приличала на Кирил Петков. А Цънцарова,
без да ѝ мигне окото – му отговори, че той пък ѝ прилича на Делян Пеевски.
Само преди седмица лидерът на “Възраждане” Костадин Костадинов нарече Цънцарова лъжкиня, отказа да отговаря на въпросите ѝ и продължи гостуването си, говорейки единствено със Златомир Йочев. Телевизията се почувства длъжна да застане зад своята водеща с декларация, в която се казва: „bTV категорично няма да толерира лични нападки и опити за сплашване, както и целенасочено дискредитиране на журналисти за това, че изпълняват професионално задълженията си“.
По повод телевизионните дебати в Съединените щати преди изборите на 5 ноември все повече се вижда, че нашите политици бягат от телевизионни дебати. Причината за това едва ли са журналистите. Може би по-скоро се притесняват дали могат да защитят тезите си и дали изобщо имат такива, докато са подложени на кръстосан огън от опонентите. Още повече, ако някой е гледал политически дебати по американски или британски телевизии, ще си даде сметка, че водещите там задават всякакви въпроси и не се боят от реакцията на гостите, нито търсят одобрение. Част от българските политици само малко нещо на не им изнася или стават груби, или плашат, че ще напуснат студиото. В много случаи въобще не ходят.
Въпросът е, ако ги е страх от въпросите на медиите, как ще имат имат смелост да отговорят на гражданите чрез управлението си?
