С призив прокуратурата да остане „вън от калния терен на политиката“, „без раболепие, подчинение и насаждане на страх“, и „с ясни приоритети – борба с корупцията, организираната престъпност, престъпленията, свързани с транспортния травматизъм и домашното насилие“, временният и единствен кандидат за постоянен главен прокурор Борислав Сарафов сложи на масата концепция за управление на държавното обвинение. В документа от близо 50 страници са нахвърляни идеи в добавка към личната му мотивация да заеме титулярно поста, на който е вече повече от година след изгонването на Иван Гешев.
„Законът изисква от мен да представя концепция за управление на прокуратурата за период от седем години. Тази концепция предполага три елемента – откъде тръгвам, какво възнамерявам да правя като главен прокурор и каква бих искал да видя ПРБ в края на този мандат, ако получа необходимото доверие. Ясно съзнавам, че има периоди от историята на прокуратурата, с които не се гордеем. За съжаление, бях принуден да поема ръководството на прокуратурата именно в нейния най-тежък период. Прокуратурата изглеждаше като играчка в ръцете на предишния главен прокурор, без никакви реални приоритети, свързани с престъпността, заиграваща се политически и управлявана авторитарно. Злоупотребяваше се с доверието на колегите към главния прокурор, който неглижирайки факта, че е магистрат, се държеше като политически лидер (включително на празници отправяше поздравления до нацията). Скъса се връзката с Прокурорската колегия на ВСС, която вече не се приемаше като орган, който да контролира главния прокурор, а като негов помощен орган“, пише Сарафов.
И уверява, че като временен ръководител на прокуратурата е изпълнил задачата си и тя вече се е върнала към нормалната си и професионална работа:
„Виждайки лошите практики на своя предшественик, се уча от неговите грешки и правя всичко необходимо да не позволя прокуратурата да бъде използвана за политически цели, а там където усетя подобни тенденции, ще използвам всички правомощия, които конституционният надзор за законност ми дава. Държа да подчертая – прокуратурата се върна към естественото си състояние на политически неутрална институция. Разбирам, за съжаление, стремежа на множество политици да злоупотребяват с нас – прокурорите. Непрекъснато слушам, че сме политизирани, но нямам спомен някоя партия да е внесла сигнал срещу свой активист. Всъщност, повечето очакват да станем някакъв техен „съюзник” против политическия опонент и когато не го правим, получаваме обвинения в политизация.“
Организационно Сарафов обещава да не допуска както формализъм и концентрацията на ненужна власт, така и „феодализация“ в държавното обвинение, катопрофесионалната свобода, ще бъдат съчетани с безкомпромисност при всеки пропуск, към всяка проява на вялост и бездушие при изпълнение на професионалните ангажименти. И напомня, че е предложил наказания за колеги, създал е отдел „Инспекторат“ към Върховната прокуратура и след национално съвещание на административните ръководители е издал две методически указания – за инстанционния и служебен контрол, и за осъществяването на предварителните проверки.
За забавянето на разследванията установил девет проблема, като основен и ключов е този с недостига и претовареността на вещите лица. Друга причина е, че не се използват възможностите за разглеждане на делото в отсъствие на обвиняемия. За разследванията с голяма фактическа или правна сложност пък издал заповед, която задължава горестоящите инстанции и административните ръководители да се включват по-активно в работата по такива дела. В добавка Сарафов предлага в 16 точки със законови промени в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекси, както и в Закона за съдебната власт.
