Още преди 14 години, когато за първи път се обсъждаше системата на финансиране на театрите, имаше един главен диригент на врачанския симфоничния оркестър, Валери Вачев, който обяви, че вижда в нея пирамида, която не може да бъде свързана с културата. Присъстващите в залата реагираха бурно, като го изгониха от залата. Седмица след това той ми разясни какво е имал предвид, на което аз му отговорих, че това нещо не може да се случи в културата.
Това призна служебният министър на културата Найден Тодоров в ефира на Euronews Bulgaria. Той поясни, че и самият той от 2015 г. говори, че системата с финансирането на сценичните изкуства трябва да се промени, като от миналата година, когато е бил служебен министър, е започнал да прави опити за промяна на делегирания бюджет.
Вече са направени проверки в театъра в Смолян и в Разград. В момента прокуратурата е в театъра в Пазарджик. Според Найден Тодоров не е въпросът кой е виновен, а колко е виновен. От министерството на културата правят проверки във всички сценични институти, за да видят проблемите, довели до злоупотребите.
Министър Найден Тодоров посочи, че според него сегашната система с делегираните бюджети е проблемна, защото е на грешна база, която е свързана с идеята, че театрите трябва да работят на пазарен принцип.
“Парите трябва да бъдат раздавани така, че театрите да отговарят на необходимостта на зрителя от култура, а не да вкарват кой да е зрител в театъра”, поясни министър Тодоров. Той добави, че има съпротива да се отпускат пари, които да са обвързани с качеството, защото то е нещо субективно, но според него е възможно да се направи категоризация. Ако в театъра искат да направят нещо страшно популярно, то те биха получили някаква подкрепа, но не пълна. Ако искат да направят представление за учениците, което да съответства на това, което изучават в училище, то тогава субсидията ще е по-голяма. Ако пък искат да предложат на публиката си нещо, с което да я накарат да се замисли по някакъв проблем, то субсидията ще е по-голяма.
По думите на министъра това означава по-голяма работа за служителите в министерството на културата, но в екипа му така или иначе се занимават най-вече с преизчисляване на билети – всеки месец смятат билетите на 53 културни института и така нямат време дори да отидат на място, за да видят дали едно отчетено представление наистина е поставено или не. На въпрос на журналистката дали това не трябва да се направи от служителите на съответната община, отговарящи за културната й политика, министър Тодоров призна, че има оплаквания от общинските кметове и от заместник-кметове по културата, че имат проблеми с държавните културни институти.
Найден Тодоров добави, че в повечето страни в Европа държавата подкрепя културата, като основната й идея е това да се прави с цел издигане на културното ниво на обществото.
Той призна, че сегашната система с делегираните бюджети има и своите положителни страни – фактът, че директорите на театрите имат по-голяма власт от министъра и че така се гарантира децентрализацията, е нещо хубаво. На второ място театрите са пълни, което също е много добър знак.
Министър Тодоров разкри, че в своята практика на директор на Софийската филхармония е следвал принципа на работа от типа на мечките – кани най-известните изпълнители, които гостуват в най-големите концертни зали в Европа, и така привлича публика.
Той разказа как, като бил директор на Русенската филхармония, и се обаждал на агентите на големите звезди, бил силно разочарован от техните изисквания. Те настоявали на три неща – в града, в който ще гостува звездата, да има летище, 5-звезден хотел и зала с над 1000 места.
