През годините станахме свидетели на всевъзможни измами. То не бяха телефонни измамници, злоупотреби с еврофондове, сред най-фрапиращите, от които бяха „къщите за тъщи“, нагласени обществени поръчки, мними болни точеха Здравната каса с фалшиви клинични пътеки, масова сеч с фалшиви документи и какво ли още не. Мнозина от нас наивно решиха, че вече няма безобразие, което да ни изненада, но онзи ден стана ясно, че това съвсем не е така. Театърът показа, че е жив и има с какво да впечатли своята публика.
Измамата чрез театъра в Разград е трагикомична, дори наподобява старите български филми за Баш Майстора и сръбския „Черна котка, бял котарак“. В комшийската лента на Костурица ромът Матко и дребен контрабандист, на когото един ден му идва идеята да прекара през границата цял влак, превозващ бензин от Истанбул до Белград. За осъществи крупната далавера обаче му е необходим спонсор и Матко отива при ромския бос Гърга Питич. От там тръгва
цяла каскада от дребни и по-едри измами на фона на любовна история.
Засега за любовна история в разградския храм на Мелпомена не се съобщава, но измамата е очевидна, нелепа и на пръв поглед – безкрайно кокошкарска. Точно като сюжетите на гореспоменатите филми. В реалния живот обаче тези истории никак не са смешни.
Преди дни беше арестуван шефът на Театрално-музикалния филхармоничен център в Разград – диригентът Левон Манукян. Според официалното съобщение на прокуратурата, обвинението му е за фиктивно назначаване на работа общо на 41 човека. По ведомост те били получили десетки хиляди левове заплати и бонуси,
“разтоварвайки” за един месеца държавното предприятие с… 937 889 лева.
Според прокуратурата, в разградската филхармония ударно са се трудили строители, готвачи и обикновени безработни. Става дума за хора предимно от Перник, които са били уговорени да се включат от друг обвиняем по същото разследване, който се представя като каскадьор на свободна практика.
„Хората на изкуството“ не са получавали парите, а ги давали на въпросния каскадьор, а той – на трети човек. В замяна „творците“ са получавали скромен бонус – плащане на социалните им осигуровки. Един от тях
за 3 календарни дни е получил общо 25 000 лева.
Да се чуди човек каква токата и фуга е сътворил и защо още никой не е разбрал за грандиозния му талант.
В същото време Манукян беше освободен срещу парична гаранция, въпреки че държавното обвинение тръбеше пред медиите, че ще иска от съда постоянното му задържане. Той обаче е бил пуснат още в понеделник вечер срещу 50 000 лева.
Служебният министър на културата Найден Тодоров обясни в телевизионно интервю в сряда (2 октомври), че измамите в театъра не са нещо ново. Дори предишният министър е сигнализирал прокуратурата за злоупотреби в 7 театъра, като този в Разград не е сред тях.
“Схемата в Разград е нещо кардинално ново. И е нещо изключително нагло и арогантно. Защото схемите, които ние проверяваме, са за измами чрез билети, поръчки на фирми, но досега никога не е ставало дума да се взимат парите от фонд “Работна заплата” на хората”, каза Найден Тодоров.
Според него това има логично обяснение –
директорите на театри у нас имат необичайно много правомощия
и имат право да назначават когото си поискат. Могат да наемат и продавачи на домати, без никой да им търси отговорност. Именно затова трябва да се направят законови промени, с които да се орежат правомощията на театралните шефове.
Хубаво е, че
30-те хиляди жители на Разград си имат държавна филхармония.
Лошото е, че е поверена на каскадьори на свободна практика.
Сега прокуратурата трябва да съобщи, какво е открила в театъра в Смолян, където тече досъдебно производство за сключване на неизгодна сделка, което е престъпление по Наказателния кодекс. Разследването е започнало след анализ на доклад от Агенцията за държавна финансова инспекция.
Най-вероятно директорите на театри са си казали, че в мътна вода най-добре се лови риба. В парламента се карат, поредни избори ни чакат, светът гори, едва ли някой ще тръгне да се занимава с театрите. За радост, много сбъркаха.
