За публичните финанси и България е пагубно обвързването на размера на възнагражденията с размера на средната работна заплата. Това обяви в ефира на БНР изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал Добрин Иванов. Като представител на бизнеса той настоя да отпадне механизмът, който обвързва ръста на възнагражденията с размера на средната работна заплата за страната.
Със средната работна заплата за обвързани възнагражденията на заетите в образованието, здравеопазването, в МВР, в отбраната. Добрин Иванов даде пример как за 2024 г. 98% от бюджета на МВР е бил само за заплати, като размерът му е бил 2.5 млрд. лева. Предвиденият ръст на възнагражденията в МВР за 2025 г. е в размер на още 1.2 млрд лева. Според работодателите това срива публичните финанси, които и без това са в критично състояние.
Освен това от АИКБ оспорват в съда решението на служебния кабинет за увеличение на минималната работна заплата от 1 януари на 1077 лева. Те са внесли жалба във Върховния административен съд и очакват той да спре решението на правителството от 23 октомври 2024 година.
Работодателите смятат, че имат достатъчно основания съдът да се съобрази с искането им. Освен процесуално-правни, от АИКБ имат и материално-правни основания. Ако ВАС приеме жалбата на бизнеса за основателна, около 430 000 души ще продължат да получават и през 2025 г. 933 лева, а не както е решило правителството на “Главчев 2” – 1077 лева.
От АИКБ имат конкретни притеснения – двигателят на европейската икономика – Германия – е в рецесия и буксува и това няма как да не се отрази на българската икономика. През последните две години е регистриран спад на промишленото производство и има нисък икономически растеж, а темпът на нарастване на доходите изпреварва този на развитието на икономиката.
