Българският кандидат за еврокомисар за стартиращите предприятия, научните изследвания и иновациите Екатерина Захариева заяви във встъпителната си реч по време на изслушването за еврокомисар, че ще създаде Европейски форум за иновации и изследвания и ще настоява за по-голяма роля на жените в тези области, ако бъде избрана.
След краткото встъпително изказване от 15 минути, в което Захариева благодари на българския парламент за номинацията, започна да отговаря на въпроси на евродепутатите, за да получи одобрението им за поста. Тя ще трябва да обясни начина, по който възприема ресора си, и какви законодателни и други инициативи ще предложи на новата Европейска комисия.
“За мен е голяма привилегия да бъда днес сред вас, до неотдавна бях в една друга сграда, на българския парламент. Благодарение на този си опит изпитвам най-дълбоко уважение към тази институция, каквато е Европейският парламент”, заяви на български език кандидатът за еврокомисар.
Захариева очерта няколко ключови приоритета на бъдещата си политика:
- Да се укрепи европейското пространство за научни изследвания с нов законодателен акт: 3% от БВП за изследвания и иновации – сега е 2,3%;
- Двадесет и седем фрагментирани изследователски стратегии не означават единна европейска стратегия. Липсата на координация води до неефективна система за финансиране;
- Свобода на движение на изследователи и научни изследвания. Ще подкрепим инвестиции в изследователски инфраструктури. Трябва да осигурим повече частни инвеститори в иновация;
- Ще работя неуморно за насърчаване на ролята на жените в научните изследвания. Жените висшисти са повече от мъжете, но имат едва една от четири висши длъжности в областта на изследванията. Ще постигна 50% участие на жените в комисиите.
Въпроси
По време на първия кръг от въпроси Паоло Борча от “Патриоти за Европа” пита как Захариева ще премахне административните бариери, за да може малките и средни предприятия по-добре да участват в “Хоризонт Европа” и как ще подобри сътрудничеството със Средиземноморската област.
“Над 90% от европейската икономика се състои от малки и средни предприятия – 20% отива за тях, това не е достатъчно. 75% от фондовете отиват за тях от бюджета на съвета по инвестиции, но наш приоритет е опростяването на бюрокрацията“, обясни Захариева.
Борча пита още каква е позицията на Захариева за т.нар. санитарен кордон. “Готова съм да работя с всеки, който е готов да пази европейските ценности и да работи за по-конкурентоспособна Европа. Трябва да подкрепим и усилията за повече сигурност. Нещо, в което вярвам – трябва да продължим да подкрепяме Украйна“, отговори Захариева.
Елена Доназан от ECR попита българския кандидат за еврокомисар какво ще предприеме за развиването на новите технологии в областта на ядрената енергетика и ще развие ли сътрудничество с държавите – членки.
Захариева от своя страна припомни, че когато става въпрос за изследвания и иновации, трябва да гоним неутралитет в климата до 2050 година. Тя заяви, че нейният план е да бъде удължена програмата за ядрена енергетика до 2026 – 2027 година и добави: “Ако разгледаме енергийния микс ще се убедим. Поддържам се към това да бъдем неутрални, но не мога да не подкрепя иновациите в ядрената енергия. Ще продължа да подкрепям алианса на малките модулни реактори, както и тези, свързани с безопасността при тях“.
На въпрос на Мортен Локегард от “Обнови Европа” как ще помогне на малките и средни предприятия за намаляване на бюрокрацията, Захариева отговори: “Искам да направя форум за стартъпи още през февруари-март, за да разберем от какво имат нужда. Планът ми е да имаме една реалистична политика. Важно е да работим с оценяване на две фази. Смятам да бъде въведен през 2025, който ще намали наполовина времето, което е нужно на малкия и средния бизнес. В момента 35 дни е срокът на кандидатурата”.
Въпрос: Споменахте за стратегии срещу административните пречки, да се облекчи регулаторната среда. Какви незабавни усилия ще положите, защото има нужда да сме по-конкретни?
Отговор: Ще организирам още през януари форум за стартиращи предприятия. Искаме да знаем от какво имат нужда. Опростяването трябва да започна там, където е най-спешно. Първи приоритет е опростяването. През 2025 година ще излезем с предложение за този 28-и режим. Планът ми е да имам реалистична политика. Първо трябва да проявим доверие, а след това да оценим кандидатстващия. През 2025 година ще бъде въведен процесът на две фази, което да намали времето за кандидатстване. В момента е 35 работни дни, което е много дълъг срок.
Въпрос: Вижда се нуждата от добра управленска структура и бюджет. Как ще осигурите независимостта на програмата? Как ще осигурите 200 милиарда евро?
Отговор: Ще се боря за независима и укрепена рамкова програма. Виждам полезността от повишен бюджет. Ще посетя всички държави членки и ще се питам да ги убедя, че най-добрата инвестиция е в иновации. Заставам зад реализацията на първия и втория стълб.
Оценка
След изслушването председателят на комисията и представителите на политическите групи веднага трябва да изготвят оценка, която да бъде предадена в срок от 24 часа на Съвета на председателите на комисии на ЕП и впоследствие – на Председателския съвет на ЕП.
Кандидатите могат да бъдат одобрени, отхвърлени или да им бъдат зададени допълнителни писмени въпроси и да се назначи допълнително изслушване в рамките на час и половина.
За да бъдат одобрени, те трябва да получат съгласието на две трети от евродепутатите в ресорната комисия. В случая със Захариева това е Комисията по промишленост, изследвания и енергетика.
В случай, че някой от кандидатите бъде отхвърлен, е възможно да има допълнителни изслушвания между 12 и 19 ноември. Може също да се поиска и смяна на ресори, но едва ли ще се стигне до това, след като Комисията по правни въпроси вече обяви, че никой от кандидатите не е в конфликт на интереси.
При липса на допълнителни процедури, новата Европейска комисия трябва да встъпи в длъжност на 1 декември.
