Докато перспективите пред управлението на държавата остават доста неясни, а служебните кабинети са на път да поставят своеобразни рекорди с все по-дългосрочните си мандати, купища екологични проблеми продължават да стоят нерешени. Тези дни, природозащитници настояха за защита на една от най-продуктивните черноморски екосистеми – “Маслен нос”. И поискаха от правителството и парламента тя да бъде обявена за резерват.
Навръх Международния ден на Черно море (31 октомври), екоорганизацията „Грийнпийс – България” и учени от Института по океанология към Българската академия на науките обявиха, че внасят в Министерството на околната среда и водите
петиция с 15 000 подписа за създаване на резерват в Черно море.
Еколозите, които онагледиха инициативата си с плакати „Резерват, а не бунище!“ и „Избирам живо Черно море“, подготвиха и специален подарък за министъра на екологията, който върви в комплект с петицията и „дооформя“ искано им – шамандура, извадена от изоставена мидена ферма край Маслен нос.
Мартин Томов от „Грийнпийс – България” е категоричен, че това е нагледен пример как всички институции игнорират морските проблеми. И обяснява, че въпросните шамандури са изоставени от шест години насам и
не само блокират светлината към морското дъно,
но и непрекъснато отделят микропластмаса, която уврежда подводните екосистеми.
Природозащитниците смятат, че ако районът край Маслен нос стане резерват, броят на морските организми да се увеличи четири пъти.
Според Томов, създаването на морски резерват в България ще допринесе за цялото развитие на екосистемата, тъй като техните изследванията са показали, че увеличаване на морските организми може да се очаква в рамките на четири-пет години.
Експертите на организацията са на мнение, че решението за създаване на подобен морски резерват би осигурило и
безопасно място за пребиваване на делфините,
Инициативата за създаването на защитена морска зона не е от вчера. Още през миналата година природозащитниците от „Грийнпис“ стартираха кампанията “Живо Черно море” и привлякоха различни учени, които от години работят по темата и добре познават както проблемите, така и екологичните предизвикателства.
Още тогава координаторът на кампанията Кремена Ватева обобщи резултатът от проведените множество разговори и срещи: „Най-адекватният и устойчив начин, по който можем да помогнем за опазването на Черно море, е работата по обявяването на строго защитени морски зони в българската му акватория“.
Съвместно с учени от Института по океанология към БАН е изготвен доклад за нуждата от обособяване на защитената морска зона “Маслен нос”.
На този етап
България има 17 защитени зони, които включват морска акватория,
като само три от тях са с изцяло морски обхват. Те са част от мрежата „Натура 2000“, целяща да осигури дългосрочното оцеляване на най-ценните и застрашени видове и местообитания за Европа.
В рамките на тези зони са в сила забрани за извършването на конкретни дейности, които причиняват вреда. В почти всичките 17 зони, например, е забранено използването на дънни тралиращи и драгиращи средства (мрежи и уреди за улов на риба и миди – бел. авт.). Умишленото внасяне на неместни видове обаче е забранено само в осем от тях, съобщава Вътева.
Колкото до промишленият риболов и добива на различни безгръбначни, макроводорасли и морски треви,
те са абсолютно забранени едва в 5 защитени зони.
Предложението за териториалния обхват на резерват “Маслен нос” е той да обхваща морското пространство от нос Агалина под Созопол – като крайно северна точка на сушата, до село Лозенец над Царево – като крайно южна точка на зоната.
От „ Грийнпийс“ изрично подчертават, че тази зона е изцяло морска и не засяга сушата. А посочените части от крайбрежието са само ориентир къде започват и къде свършват 570-те защитени квадратни кимлометра.
Според природозащитниците, територията “Маслен нос” се отличава с високо разнообразие на естествените морски местообитания и съдържа екосистеми, богати на въглерод. Много от тези местообитания са застрашени и уязвими.
“В крайна сметка, един морски резерват може да доведе до четирикратно повишаване на нивото на живот в морето наоколо. Така, дори рибарите получават много ползи, тъй като в близост до тези зони се оказва, че има много повече и много по-едри риби“, обосновава още инициативата Кремена Вътева.
Природозащитниците ясно дефинират кои морски видове, попадащи в тази зона, са най-уязвими. Техните наблюдения показват, че такива са
мидените „банки“ на черната мида Mytilus galloprovincialis,
които служат като колосална естествена пречиствателна станция.
Те са и средообразуващ вид, който се обитава от много видове риби като – морската котка, черноморската акула, морска лисица, моруна, калкан, различни видове попчета, морска лястовица, рибата звездоброец, есетра, пъструга.
Като застрашени и на национално, и на международно ниво са класифицирани и
подводните ливади от морски треви Zostera marina.
Морските треви създават местообитание за разнообразна флора и фауна и служат като среда за отрастване на личинките на различни видове риби и мекотели, например – изумителните морски кончета.
Морските треви са важни за екологията на крайбрежните екосистеми и имат отлична способност да поемат и съхраняват въглерод в морското дъно, където той се разлага много по-бавно, отколкото на сушата – в морето той може да остане заровен в продължение на стотици години, стига разбира се да внимаваме и да го опазваме, смята Вътева.
Всъщност, подводните ливади с морски треви могат да са до 40 пъти по-ефективни в обработването на въглерод, отколкото горите на сушата, така че те наистина играят важна роля за предотвратяването на климатичните промени.
Друго много интересно местообитание, което също е дом на разнообразни същества и е определено като уязвимо, са
биогенните рифове на европейската стрида Ostrea edulis.
Такива рифове са установени единствено в Черно море и никъде другаде по света, като за първи път те са описани именно в обхвата на предложения поддържан резерват “Маслен нос”.
Със статут на уязвими видове са също така два от черноморските бозайници – бутилконосият делфин афала и морската свиня муткур, като ареалът им е определена като една от важните зони за морските бозайници в световен мащаб.
Част от видовете риби, обитаващи територията на бъдещия резерват, са критично застрашени, смятат от организацията. Такива са есетрата, моруната, пъстругата, шипа, черноморската скумрия, черноморската пъстърва и още много други.
Що се отнася до делфините, експертите на „Грийнпийс“ смятат, че
най-големият бич, застрашаващ съществуването им,
са дънните мрежи за лов на калкан, липсата на храна, замърсяването, инфекциите и сеизмичните проучвания за добив на нефт и газ. Плюс, естествено, военните действия в Черно море, защото сонарите и експлозиите ги дезориентират.
Резонно искането за обявяването на защитената зона провокира въпроса, ще има ли забрани, които да засягат обикновените туристи и плажуващи. Според експертите на „Грийнпийс“ такива ограничения не се предвиждат, защото т. нар.
води за къпане, т.е. плажовете, няма да бъдат включени в резервата.
Освен тях, от пространствения обхват на резервата се предвижда да отпаднат също така съществуващите даляни (неподвижни морски риболовни съоръжения) и строго определени морски транспортни коридори, които са абсолютно необходими за нуждите на морския транспорт до крайбрежните населени места, за обслужване на даляните и за образователни цели.
Кога и как
резерватът „Маслен нос“ ще стане нормативен акт
изобщо не е ясно.
Най-напред Министерският съвет трябва да вземе решение и да подготви законопроект за изменение на Закона за защитените територии и да го подложи на обществено обсъждане.
След това проектозаконът трябва да бъде внесен в Народното събрание, където да извърви трудния трънлив път през парламентарните комисии и да събере одобрението им.
А накрая – в пленарна зала – депутатите трябва да преборят себе си и партийните си интереси и да превърнат проекта в закон.
Като се има предвид в какво състояние ще стартира 51-ия парламент на 11 ноември, еколозите наистина ще трябва да се въоръжат с огромна доза търпение, защото ги чака яко чакане.
