След продължила със седмици агония, трипартийната управляваща коалиция на канцлера на Германия Олаф Шолц най-накрая се разпадна след като партньорите не постигнаха съгласие за начина, по който да съживят сабата икономика. Политическата криза избухна след като във вечерните часове на 6 ноември Шолц уволни финансовия си министър Кристиян Линднер, а той изтегли министрите си от кабинета. Причина за разрива е отказът на лидера на Партията на свободните демократи да подкрепи предложението за отмяна на заложените в конституцията на страната правила, ограничаващи размера на новите кредити – една от опциите за попълване на дупката в бюджета за идната година. Канцлерът планира да управлява правителство на малцинството на воите социалдемократи и зелените с плаващи мнозинства за подкрепа на отделни мерки и да поиска вот на доверие на 15 януари с намерение да изтегли федералните избори от септември през март 2025-а.
Политическите трусове в най-голямото европейско стопанство идват часове след изборната победа на Доналд Тръмп, заплашил в предизборните си обещания с нова трансатлантическа търговска война и с искане за преразглеждане на връзките между Стария континент и Вашингтон в областта на отбраната.
Германия боледува и от стагнираща икономика и, по оценка на експерти, онова, което се случва в момента в корпоративната област е безпрецедентно и с невиждан мащаб, защото най-важните за страната автомобиен, химически и машиностроителен сектори вървят едновременно надолу. Промишленото производство извън стоителния бранш е достигнало върхов резултат през 2017-а и оттогава насам е намаляло с 16 процента. Според последните налични официални данни, корпоративните инвестиции са паднали с 12% през последните 20 тримесечия и в момента са на равнището, регистрирано по време на ранния шок от пандемията. Директните задгранични вложения също са се свили рязко.
Светлина на хоризонта почти няма. В последната си прогноза МВФ твърди, че германският БВП ще се увеличи с едва 0.8% през 2025-а и от най-големите и богати световни икономики единствено Италия се очаква да отчете подобен слаб растеж.
Шолц обвинява Линднер, че необходимите компромиси се били отхвърлени по идеологически съображения и че финансовият министър се грижи единствено за краткосрочното оцеляване на партията си – “напълно неразбираем егоизъм”. Канцлерът се мотивира, че Германия има нужда от повече място за финансови маневри, за да се справи с трудностите. Той подчертава, че положението е сериозно предвид войната в Европа и растящото напрежение в Близкия изток и че местните “компании се нуждаят от подкрепа точно сега”. Основните им проблеми произтичат от слабото задгранично търсене, високите кредитни разходи и множеството структурни проблуми у дома.
В официално изявление Линднер отговаря, че “Олаф Шолц отдавна е престанал да се интересува от споразумение, което е приемливо за всимки и вместо това е разбил коалицията”, в резултат на което “вкарва Германия във фаза на несигурност”.
Германският канцлер няма правомощия да свиква предсрочни избори, което е отговорност на президента, но може да се опита да предизвика такива като загуби доброволно вота на доверие в долната камара на парламента. Ако Шолц не успее да получи подкрепа на 15 септември 2025-а, той може да поиска от президента социалдемократ Франк-Валтер Щайнмайер да разпусне законодателния орган. След което трябва да бъдат проведени предсрочни избори в рамките на 60 дни.
Според последните социологически проучвания консервативният алианс ХДС/ХСС под ръководството на Фридрих Мерц има подкрепата на 30% от гласоподавателите и би била във водеща позиция да спечели предсрочния вот и да си върне управлението след като загуби от Социалдемократическата партия на Шолц преди три години.
Политическият гамбит на канцлера е доста необичаен за германската политическа сцена след втората световна война. Предсрочни избори са свиквани само два пъти в Западна Германия – през 1972-а и 1983-а, и само веднъж след обединението през 1990-а – бившият канцлер социалдемократ Герхард Шрьодер предизвика предсрочен вот през 2005-а и загуби от Ангела Меркел, която управляваше страната до победата на Шолц.
Шолц и министрите му се държаха доста неадекватно през последните седмици, провеждайки конкурентни среки с индустриални групи и официални представители на профсъюзите и публикуваха противоречащи си политически документи, приличащи на предизборни манифести. Гръбнакът на противоречията беше настояването на Линднер Германия да се придържа стриктно към правилата, ограничаващи тегленето на нови заеми. Това дразнеше социалдемократите и зелените, подкрепящи по-големи дългове за финансиране на различни инициативи като мерки за справяне с промяната на климата и засиване на отбранителния потенциал, включително подпомагане на Украйна във войната с Русия.
И докато Европейският съюз търсеше общ отговор на връщането на Тръмп в Белия дом и на нарастващото присъствие на Китай, Шолц често се оказваше сериозна пречка, противопоставяйки се на усилията за укрепване на финансовите мускули на блока с общи дългове и по-високи разходи за отбрана. Някои европейски политици дори се бяха примирили с факта, че общността няма да се придвижи и крачка напред преди германския вот през септември 2025-а.
В момента Партията на свободните демократи на Линднер има подкрепата на 3% от избирателите срещу 11.5% на изборите през 2021-а, което я поставя в сериозна опасност да не успее да премине 5-процентния праг, за да вкара свои представители в парламента. Социалдемократите на Шолц в момента са на трето място с около 16% след ХДС/ХСС и крайнодясната Алтернатива за Германия със 17 процента. Зелените са четвърти с около 11%, а новата крайнолява партия “Алианс Сара Вагенкнехт” е пета с грубо 8 процента.
По оценка на икономисти, дори изборите да се проведат по-рано от редовния вот през септември 2025-а, партията победител ще се сблъска със същото предизвикателство да се коалира с десноцентристи и лавоцентристи, за да формира жизнеспособна управляваща коалиция.
