Отвъд Атлантика републиканецът Доналд Тръмп спечели изборите и се кани „да направи Америка отново велика“. В същото време най-голямата икономика в Европейския съюз – Германия, изпадна в тежка политическа криза, защото Шулц уволни финансовия си министър, разтуряйки по този начин управляващата коалиция. Като се има предвид и политическото напрежение във Франция, която месеци остана без правителство, а сега премиерът Мишел Барние се опитва да укрепи управлението си с цената на много компромиси, картината в 27-членния блок не е особено оптимистична. А от двигателите на блока – Берлин и Париж, се очаква да поведат общите усилия за преговори с новата администрация във Вашингтон.
След почти две години замитани под килима конфликти, в сряда (6 ноември) канцлерът Олаф Шолц най-после уволни министъра на финансите Кристиан Линднер, който е лидер на една от трите партии в управляващата коалиция – “Свободни демократи”.
С тази свой акт Шолц на практика разтури въпросната коалиция, защото в нея останаха само “собствените” му социалдемократи и Зелените. И, за да прокарва оттук нататък коалиционните политики, той има нужда от гласовете на други партии, например – опозиционния Християндемократически съюз.
Според социологическите проучвания обаче в момента
ХДС е първа политическа сила и има интерес веднага да се яви на избори,
а не да помага на опонента си. Така Германия поема към предсрочен парламентарен вот, който ще бъде проведен най-вероятно през март догодина. Преди това обаче – през януари – Шолц ще иска вот на доверие, което може да отвори още по-широк път за предсрочния вот през пролетта, но може да удължи агонията и до редовните избори през 2026 година.
Причината за разрива между социалдемократите и либералите е, че
Линднер е отказал да подкрепи предложение на Шолц за
запълване на огромната дупка в бюджета за 2025 г.
преди решаващото заседание на бюджетната комисия на 14 ноември. Канцлерът посочи като решение поемането на нов държавен дълг, а вече бившият финансов министър настояваше вместо това да се ограничат разходите, за да намали бюджетния дефицит.
Кризата започна през ноември миналата година, когато Федералният конституционен съд обяви част от бюджетната политика на правителството за противоконституционна. Това лиши коалицията от жизнеспособен финансов план, а след това разкри разрива между партньорите ѝ.
Съдът поряза мерака на правителството да
преразпредели заделени, но неизразходвани средства от дългови книжа,
взети за смекчаване на последиците от пандемията. Вместо това, тези пари трябваше да бъдат пренасрочени за правителствения бюджет за действия в областта на климата. Решението на съда доведе до недостиг на 60 милиарда евро.
На практика Линднер не е извършил нищо нередно, защото в германския закон е записано, че
новите заеми не могат да надвишават 3% от бюджета.
Затова предложи дупката да се запълни със спестовност в различни пера.
Това решение не е изгодно на Шолц, които не успя да стане популярен канцлер и политиките му не се приемат добре от повечето германци. Именно поради тази причина консервативната опозиция стана най-популярната политическа сила, а не заради особени нейни заслуги. Канцлерът знае, че ако
обяви икономии, рейтингът на правителството му ще падне още повече.
Освен това няма „план Б“ за възстановяването на растежа на отслабналата германска икономика, която е изправена пред още една година на рецесия. Затова като не видя друго решение, реши да уволни финансовия министър.
След съобщението и останалите трима министри от партията на Линднер – на правосъдието, образованието и транспорта, подадоха оставки.
Канцлерът си дава ясна сметка, че
германската икономика има четири основни проблема,
чието решаване не може да се случи с магическа пръчка – индустрията напуска страната заради по-атрактивни условия в чужбина, бързо влошаваща се демографска картина, остаряла инфраструктура и недостиг на иновации.
В същото време правителството му се бори с конституционните ограничения на разходите и липсата на идеи, освен поемането на нов дълг, които правят почти невъзможно предприемането на амбициозни икономически стимули, които да закрепят положението.
Едва ли уволнението на финансовия министър ще реши проблема. Напротив, отваря се нов – липсата на мнозинство за прокарване на политики.
