Хората по места все по-често се обявяват срещу инвестиционни проекти в землищата им. Каква е причината за зачестилите местни референдуми?
От една страна може би това се дължи на неразбиране – че част от тези проекти биха оживили населените места, биха осигурили работа на много хора, биха развили инфраструктурата. Вината в случая обаче е по-скоро в другата страна – инвеститорите, които вместо да излязат на открит разговор с местните често крият проектите си до последно, за да няма съпротива.
Инвеститорите, веднъж получили разрешение от някое министерство или на четири очи с кмета, изненадват жителите на общините в непосредствена близост до строителните площадки.
Друг е въпросът, че някои проекти са минали през иглени уши и са оспорими от гледна точка на законност, най-често поради липса на оценка на въздействието. Инвеститорите са си „опекли работата” и не искат никой да им се пречка, което едва ли е прeкия път към успеха на тяхното начинание.
Впрочем реално гражданско участие ли са местните референдуми или у нас те се използват, за да се легитимират предрешèни политики? Разбираеми ли са въпросите за референдума или са формулирани така, че да провокират емоционален избор или направо – отказ от гласуване? Имат ли гражданите достатъчно информация по въпросите, по които гласуват и знаят ли предварително какви ще бъдат последиците при гласуване с „да” или „не”?
Жители на Каблешково недоволстват срещу изграждането на кариера за строителни материали в близост до града им. Те подготвят местен референдум заради инвестиционно намерение на частна фирма, постъпило в Министерството на енергетиката. Хората искат да спрат проекта, който едва ли е в нарушение на законодателството. Основанията им са, че наблизо е резервоарът „Камчия“, тежките камиони щели да съсипят пътя, взривовете щели да напукат къщите, прахта ще я дишат децата им.
От Вълчедръм пък настояват за местен референдум относно изграждането на ветрогенераторен парк в местността “Златията“. Общинският съвет там отказва допитването, а областният управител връща решението за преразглеждане.
“Има необходимия брой подписи, както се изисква, но решението на Общинския съвет е да няма референдум, тъй като обектът е от национално значение”, казват оттам.
Мотивът на противниците на ветропарка е, че „почвата е плаваща” и се създава опасност за населението.
Бунтуват се и в община Добричка – пак срещу изграждането на ветроенергийни паркове върху земеделски земи. Въпросът на референдума е: „Против ли сте определяне на територии за изграждане на ветроенергийни източници на енергия в община Добричка, чрез разрешение за изменение и одобряване на устройствени планове от Общински съвет и кмет на общината?“.
В позиция на общината се посочва, че решението на Добричкия общински съвет за произвеждане на местен референдум е прието по реда на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. По темата бе организиран и публичен дебат, като в него, забележете!, не участваха представители на инвеститорите, а от Българската ветроенергийна асоциация се ограничиха с изпращането на своя позиция.
От своя страна администрацията в Казанлък организира информационни срещи във всички населени места на общината във връзка с предстоящия на 17 ноември местен референдум за управлението на паметника на връх “Бузлуджа”. На предстоящото допитване жителите ще трябва да отговорят на въпроса: Подкрепяте ли община Казанлък да получи и ползва безвъзмездно имот – частна държавна собственост „Дом паметник“ на връх Бузлуджа за 10 години?.
Според Даниела Божинова от Националната инициатива „Участие, а не участ” референдумите в България играят основно ролята на комуникационно средство – поставят теми и проблеми в политическата комуникация и предизвикват дебат. Но, за съжаление, те много често не могат да изпълнят предназначението си на инструмент за окончателно решаване от суверена на даден въпрос на управлението. Тази им функция е възпрепятствана от законови пречки – изискванията за високо ниво на избирателна активност в националното законодателство. Което е в разрез със стандартите на Съвета на Европа за честни и свободни референдуми, напомнят и от Форум „Гражданско участие”.
Има и един друг, при това опасен нюанс. Понякога честните референдуми могат да бъдат използвани за прехвърляне на отговорност от местната власт към хората, като се прибягва до PR-акции на управляващите. За такъв пример се сочи референдумът за военния полигон „Змейово“, проведен през 2013 година. Според местната власт той е основния виновник за … обгазяването на района – версия твърде спорна най-вече от климатична гледна точка.
Правото на глас по местните дела е свещено и без съмнения трябва да бъде аплодирано и стимулирано. Но погледнато от птичи поглед възпирането на инвестиционната активност често по емоционални подбуди или масирани внушения се отразява на развитието на икономиката като цяло.
